Изборът на новия Висш съдебен съвет (ВСС) традиционно е един от най-горещите политически картофи в България, често обвит в мъгла от задкулисни договорки и партийни интереси. Всяка нова конфигурация на този ключов орган се посреща със смесени чувства – надежда за промяна и дълбоко вкоренен скептицизъм. На фона на тази позната картина, декларациите на „Прогресивна България“ (ПБ) внасят свеж полъх, но и повдигат въпроса доколко този полъх ще се превърне в траен вятър на реформа.
Депутатът Димитър Петров от ПБ очерта ясна позиция: никакви „спуснати“ имена, пълно вътрешно съгласие при номинирането на техните 11 кандидати за ВСС. Особено важен акцент е включването на четирима кандидати, припознати от граждански и професионални организации. Това е заявка за отваряне на процеса извън тесните партийни рамки и търсене на по-широка легитимност – ход, който, ако бъде последван от останалите, може да промени съществено играта.
Истинският тест обаче тепърва предстои. „Прогресивна България“ обещава да подходи отговорно и към номинациите на другите парламентарни сили, като вече е дала заявка за разглеждане на предложенията на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Конкретно се споменават имена като Емил Дечев и Андрей Янкулов, които не предизвикват притеснения, както и Таня Радуловска. Това показва готовност за диалог и оценка на база качества, а не само на партийна принадлежност – принцип, който често липсваше в миналото.
Ключов елемент в заявката на ПБ е и категоричният отказ от разговори с ГЕРБ и ДПС относно състава на ВСС. Тази червена линия ясно очертава границите на възможното сътрудничество и цели да предотврати компромиси с принципите на прозрачност и независимост. В същото време, изричното настояване за достатъчно време за запознаване на гражданското общество с всеки кандидат е гаранция, че изборът няма да бъде набързо „прокаран“, а ще премине през сериозен обществен дебат и оценка на професионалната репутация и нравствените качества.
Не на последно място, ПБ адресира и един от дългогодишните призраци в съдебната система – влиянието на бившия главен прокурор Сотир Цацаров. Категоричното отричане на каквото и да е негово участие в номинациите е опит за разграничаване от сенките на миналото и утвърждаване на идеята за нов, чист старт. Надяваме се новият състав на ВСС да бъде не просто поредната кадрова ротация, а истински двигател на съдебната реформа, поставяйки основите за по-прозрачен избор и на следващия главен прокурор.
Дали тези заявки ще останат само добри намерения или ще се превърнат в реалност, предстои да видим. Битката за ВСС е битка за доверието в правосъдието и за бъдещето на съдебната реформа в България. Обществото очаква не просто нови лица, а нов модел на работа, който да гарантира независимост, професионализъм и най-вече – справедливост.