Историята помни Орест Кипренски като човека, чиято четка вдъхна живот на най-емблематичния образ на Александър Пушкин. Но зад блясъка на императорските поръчки и златните медали се крие една мрачна хроника от подозрения, социално изгнание и фатален инцидент, който променя всичко. Неговата съдба е класически пример за това как един миг може да превърне любимеца на публиката в отритнат чужденец, принуден да търси изкупление далеч от дома.
Пътят на Кипренски към върха започва от необичайни обстоятелства. Роден през 1782 година като незаконно дете на земевладелец и крепостна селянка, той е записан в Академията под измислено име, за да се скрие неговият произход. Талантът му обаче е неоспорим – той буквално помита конкуренцията, печелейки всички възможни отличия. Въпреки това, пътят му към Европа е осеян с препятствия, включително Наполеоновите войни, които забавят заминаването му за Италия – страната, която щеше да му донесе едновременно най-голямото признание и най-страшното падение.
Именно в Рим, сърцето на изкуството, Кипренски се озовава в центъра на криминална мистерия. Неговата модела, майка на малката Анна Мария, е открита мъртва в ателието му при ужасяващи обстоятелства – тялото ѝ е било обвито в терпентиново платно и изгорено. Въпреки че разследването не доказва вината му, общественото мнение е безмилостно. Градът, който доскоро го е боготворил, се обръща срещу него. Художникът се превръща в парий, замерян с камъни по улиците и лишен от възможността дори да си купи храна.
Тази сянка на позора го преследва дори в Париж, където старите му приятели затварят вратите си за него. В опит да защити дъщерята на покойната си модела, той поема настойничеството над 10-годишната Анна Мария и я настанява в манастирски пансион. Това решение бележи началото на една дълга и сложна емоционална връзка, която години по-късно ще се превърне в неговото последно убежище.
Завръщането му в Русия носи временна глътка въздух. Там той рисува великия Пушкин, който, макар и капризен, признава гениалността на Кипренски. Портретът става легендарен, а художникът сякаш си връща част от загубеното доверие на обществото. Но Италия продължава да го зове, може би заради недовършените дела на сърцето и съвестта.
Финалният акт от живота му е колкото романтичен, толкова и трагичен. Кипренски се завръща в Рим, приема католицизма и се жени за вече порасналата Анна Мария. Щастието им обаче е краткотрайно – само три месеца след сватбата, на 17 октомври 1836 година, той издъхва от пневмония, оставяйки бременната си съпруга сама. Погребан е с почести от свои колеги, които в надгробния надпис го наричат „фар на своя народ“, признавайки най-сетне неговата добродетелност.
Днес автопортретът на Кипренски стои гордо в галерия „Уфици“, редом до най-великите майстори в историята. Той остава първият руски художник, удостоен с такава чест. Макар животът му да е бил белязан от мистериозна смърт и години на изолация, неговото наследство е изчистено от времето, оставяйки ни само съвършенството на неговите образи, които продължават да ни гледат с меланхолия и достойнство.
