Светът може би е на прага на една нова, изключително опасна игра на нерви. Американското разузнаване официално променя своя поглед върху стратегиите на Владимир Путин, като вече не изключва възможността за ограничена, но провокативна атака срещу член на НАТО. Този „тест“ на Алианса може да се случи в период между настоящата есен и 2029 година, като есента на 2026-а се откроява като критичен момент.
Целта на такава операция вероятно няма да бъде мащабен териториален завладяване, а нещо много по-подло – психологически и политически експеримент. Кремъл иска да разбере дали Вашингтон наистина е готов да рискува пряк сблъсък с Русия, за да защити европейски съюзник. Сценариите са различни: от масирани кибератаки и хибридни провокации до действия на въоръжени групи без опознавателни знаци или дори краткотрайно сухопътно нахлуване.
Най-голямото предизвикателство за НАТО е т.нар. „сива зона“. Русия може да планира своите действия така, че те да останат под прага на открита война, оставяйки съюзниците в дълбоки спорове дали изобщо е активиран Член 5 от Северноатлантическия договор. Когато границата между саботажа и въоръженото нападение е размита, единството на Алианса се поставя под най-тежкия си тест.
Ситуацията е допълнително усложнена от логистичните проблеми на САЩ. Поради мащабните доставки за Украйна, американските складове за боеприпаси са сериозно изтощени. Липсата на достатъчно количества от прецизни далекобойни ракети, системи ATACMS и зенитни ракети „Стингър“ създава уязвимост, която Москва може да разчете като възможност за действие.
Признаците за подобни „проверки“ вече са налице. Ракетни удари и дронове, свързани с конфликта в Украйна, вече нарушаваха въздушното пространство на Полша и Румъния. В същото време Литва изразява сериозна тревога за Балтийския регион, предупреждавайки, че руските провокации са цел да разклатят доверието в американския защитен чадър.
За България тези сценарии не са просто геополитически теории. Като член на НАТО, който приема многонационална бойна група на своята територия, страната е част от източния фланг, където рискът от хибридни операции е най-висок. Въпросът вече не е дали Русия ще търси слабите места на Алианса, а дали НАТО е достатъчно единно и подготвено да отговори незабавно и категорично.