Историята на българската държавност е изградена върху три фундаментални стълба, които ни водят от веригите на робството към пълната политическа свобода. Кулминацията на този процес настъпва на 22 септември 1908 г., когато в старата столица Велико Търново е провъзгласена независимостта на България, превръщайки я в Царство.
Този триумфален акт не е случаен, а е логическото продължение на дълъг и труден път. Всичко започва на 3 март 1878 г., когато след Руско-турската освободителна война България се завръща на политическата карта на света, прекратявайки пет века османско управление.
Следващата ключова стъпка е смелото Съединение от 6 септември 1885 г., при което Княжество България и Източна Румелия се обединяват чрез волята на народа и елита. Този акт е защитен с оръжие от младата българска армия под ръководството на княз Александър I Батенберг, а по-късно е признат международно чрез Топханенския акт, макар и с дипломатични формулировки, за да се запази лицето на султана.
Точно три десетилетия след Освобождението, България е готова за финалния скок. В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, княз Фердинанд I прочете манифеста, с който държавата официално отхвърля васалната си зависимост от Османската империя. Изборът на мястото е дълбоко символичен, тъй като свързва новото Царство с величието на Второто българско царство.
Придобиването на статута на независима държава носи не само престиж, но и реални практически ползи. България най-накрая получава пълен контрол над своя митнически режим, който дотогава е диктуван от чужди сили, а нейните дипломатически мисии придобиват нов, по-висок статус. Държавата вече има право да сключва самостоятелни политически и военни съюзи, което е фиксирано и в промените на Конституцията и герба през 1911 г.
Пътят към международното признание обаче не е без препятствия. Избухналата Източна криза е решена чрез дипломация с помощта на Русия. През април 1909 г. са сключени спогодби, при които България се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години, в замяна на което Османската империя и Великите сили официално признават българската независимост.
С утвърждаването на Обединена и Независима България, страната се насочва към следващата си голяма национална цел – освобождаването на българите в Македония и Тракия.