Американската история се превърна в новото бойно поле между Белия дом и Смитсоновия институт. Президентът Доналд Тръмп засили натиска си върху най-големия музеен комплекс в света, обвинявайки го в едностранчиво представяне на миналото, което акцентира твърде много върху страданието и недостатъчно върху триумфа на американския дух.
В поредица от изявления Тръмп изрази недоволство, че институцията се фокусира „преобладаващо“ върху темите за потисничеството. Според него настоящият подход пренебрегва личностите, които са преодолели историческите предизвикателства, за да изградят съвременна Америка. Този дебат поставя фундаменталния въпрос: как трябва една нация да помни своите най-тъмни и най-светли моменти?
Конкретният план на президента включва мащабно честване на Джордж Вашингтон. Тръмп настоява за петгодишна експозиция в Националния музей на американската история, която да кулминира през 2032 г. по случай 300-годишнината от рождението на първия президент. Проектът предвижда и поставянето на внушителна 9-метрова статуя на Вашингтон пред музея, както и друга, по-малка фигура в самата сграда.
Конфликтът не е нов. Още през лятото администрацията издаде заповед за „възстановяване на доверието“ в института, твърдейки, че историята се пречупва през призмата на социалната справедливост. Белият дом настоява за премахване на фокуса върху расовата дискриминация и робството като основни двигатели на разказа, заменяйки ги с акцент върху националните постижения.
От другата страна на барикадата стоят историци и правозащитници, които виждат в тези искания опит за политическа цензура. Те предупреждават, че омаловажаването на болезнените периоди от историята може да превърне музеите в инструменти за пропаганда, вместо в места за критично мислене и обективно изследване на миналото.
Напрежението съвпада с обявеното оттегляне на Лони Бънч, първият афроамериканец, оглавил Смитсоновия институт. Въпреки че Бънч отрича директна връзка между пенсионирането му през 2026 г. и политическия натиск, неговото управление беше белязано от стремеж за балансирано представяне на сложната американска съдба – позиция, която често го поставяше в конфликт с консервативните кръгове.
Смитсоновият институт, със своите 21 музея и милиони експонати, остава стожер на американската културна идентичност. Дали той ще се поддаде на исканията за монументални статуи и нов прочит на историята, или ще запази сегашния си курс, е въпрос, който ще определи как бъдещите поколения ще възприемат корените на своята държава.