Плановете за сливане на дейността на Центъра за асистирана репродукция с Националната здравноосигурителна каса срещат сериозна съпротива. Идеята се разглежда като опасен ход, който може да застраши достъпа на семействата до жизненоважно лечение и да подкопае досегашните постижения в сферата.
Историята на борбата с демографския срив в България започва още през 2005 година, когато държавата заложи на системно подпомагане на лечението на безплодие. Този подход се оказа успешен и помогна на хиляди хора да станат родители, превръщайки се в ключов инструмент за справяне с кризата.
В настоящия си вид Центърът за асистирана репродукция предлага необходимата предвидимост както за пациентите, така и за лечебните заведения. Публичното финансиране е насочено директно към демографските цели, което гарантира, че средствата достигат до нуждаещите се без излишни административни кръгове.
Опасенията от промяната не са основани на предположения, а на горчив опит. През 2013 година подобен експеримент по включване на процедурите в механизмите на НЗОК завърши с пълен административен хаос и лиши много двойки от възможността за навременно лечение.
Премахването на ЦАР като самостоятелна структура и въвеждането на нови условия за финансиране могат да създадат нови, излишни пречки пред хората, които се борят с репродуктивни проблеми. Всяко семейство трябва да има реален шанс за помощ, без да се сблъсква с бюрократични壁.
В условията на обща криза в здравната система, най-логичният път е опазването на тези малко структури, които действително работят. Вместо да бъдат разбити, те трябва да бъдат укрепени, за да се гарантира равен и ефективен достъп до здравни грижи за всички граждани.