Георги Кулов не е просто изследовател на миналото, а активен участник в диалога между общностите в Родопите. С богат опит като археолог и журналист, той разглежда историята не като прашна летопис, а като жива отговорност към съвремието. В личен разговор той споделя своите размисли за сложната тъкан на идентичността, влиянието на политиката и необходимостта от смирение в регион, където миналото често се превръща в оръжие.
Един от ключовите акценти в неговата работа е развенчаването на митове. Кулов категорично отрича твърденията за държавно ограничаване на литературата на турски език, посочвайки, че издателската дейност и разпространението са по-скоро въпрос на личен избор и самиздатски практики, отколкото на външна цензура. Според него, писането е акт на споделяне на вътрешен свят, който трябва да насърчава разбирателството, а не разделението.
Работата върху чувствителни теми като религиозната идентичност на алианите или историята на помашките общности носи своите предизвикателства. Кулов признава, че е срещал както критика, така и подкрепа от различни страни. Неговата стратегия за обективност се основава на строгото придържане към доказани факти и включването на множество гледни точки. Той вярва, че интерпретацията на историческите събития е дълъг процес, който изисква дистанция и критично мислене, особено в регион, където историята често се пише от „победителите“.
Относно състоянието на Кърджали днес, той подчертава дуализма в неговото възприятие – от една страна като „крепост“, а от друга – като „столица на толерантността“. Увеличаващият се брой смесени бракове е за него ясен знак за растящо доверие между хората. Кулов също така отбелязва, че бъдещата историческа оценка на управлението на Хасан Азис вероятно ще бъде по-балансирана, когато емоциите от настоящето отстъпят място на аналитичния поглед.
В края на разговора, той отправя силно послание към всички жители на Родопите, независимо от техния етнос или вяра. Неговата философия е събрана в една единствена дума: „Смирение“. Само чрез смирение пред вечните ценности можем да изградим общо бъдеще, в което съединението не е просто лозунг върху сградата на парламента, а споделен идеал за всички българи, турци и роми.