Идеята за канонизирането на цар Самуил като светец придобива все по-сериозни измерения в обществения дебат. Според проф. Пламен Павлов, един от водещите български медиевисти, личността на владетеля заслужава не само историческа почит, но и духовна канонизация. Връщането на неговите тленни останки в родината се разглежда от историка като акт на висша справедливост и момент на национално единство, който надхвърля партийните пристрастия.
Въпросът за автентичността на мощите на Самуил е напълно изяснен, подчертава професорът. Научните трудове на проф. Николаос Муцопулос не оставят място за скептицизъм относно произхода на останките, открити на остров Св. Ахил. Павлов призовава държавните институции – Министерството на културата и Министерството на образованието – да инвестират в по-мащабни археологически проучвания, които да разкрият още от забравените български светини извън границите на страната.
Една от горещите теми около това събитие е свързана с размяната на църковни артефакти с Гърция. Проф. Павлов категорично отхвърля опитите за политизиране на този процес. Според него, връщането на църковни ценности в манастирите, от които са били взети по време на Първата световна война, е морален акт. Дипломатическият подход е бил премерен, като е избрана формулировката „предоставяне за съхранение“, което гарантира запазването на българския контрол над историческото наследство.
Историкът изразява разочарование от реакцията в Скопие, определяйки я като контрапродуктивна и абсурдна. Докато в съседни държави като Сърбия и Румъния българското историческо наследство вече се обсъжда по обективен и европейски начин, в Северна Македония все още се усеща натиск върху научната мисъл. Павлов отправя покана за съвместни проучвания, които биха могли да поставят основите на по-здравословен диалог между историците от двете страни.
В заключение, казусът с цар Самуил е доказателство за това, че паметта е най-ценният актив, който една нация притежава. Вместо да се губи енергия в истерични спорове, фокусът трябва да се насочи към по-системно издирване и съхранение на българските реликви, пръснати по света, които са свидетелство за величието на нашата средновековна история.