Скорошният инцидент с експлодирал безпилотен летателен апарат над българска територия повдигна сериозни въпроси относно сигурността на нашето въздушно пространство. Макар посланикът на Украйна у нас, Олеся Илашчук, да отрече умишлено насочване на дронове към България, техническият анализ на случилото се разкрива като тревожен.
Експертът Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дроновете, подчертава парадокса на ситуацията. Става въпрос за машина с размах на крилата от около 3 метра и силно шумящи двигатели – характеристики, които би трябвало да я правят лесна за откриване. Възниква логичният въпрос: как такъв обект е прелетял през Румъния и България, без да бъде засечен? Една от хипотезите е, че дронът е използвал поречието на Дунав, за да избегне радарите.
Според Миланов, този конкретен модел е по-стар и вероятно е служел като „примамка“. Целта на такива апарати често е именно да бъдат открити, за да заблудят противниковите системи за защита. Фактът, че дори „примамка“ не е била забелязана, сочи към сериозни пропуски в многослойната система за наблюдение.
Ефективната защита изисква комбинация от различни средства: радари за големи обекти, акустични адаптери за нисколетящи дронове и мощни системи за визуално наблюдение. Времето за реакция е критично – от няколко минути за големи машини до под една минута за малките. Без национална система за мигновена идентификация и неутрализация, страната остава уязвима.
Докато държави като Израел и Украйна разполагат с изпитани и високотехнологични защити, България изглежда изостава в имплементацията на подобни мерки. Опитът на тези страни е безценен, но за да бъде приложен, е необходима политическа воля и бързи административни действия.
Трагичното е, че предупрежденията звучат от години. Иван Миланов споделя, че въпреки споразуменията с водещи ведомства и изпратените писма до новото правителство, реалният диалог все още липсва. Докато Министерството на отбраната остава мълчаливо седмици наред, небето над България продължава да бъде зона на риск.