Скорошният инцидент с дрон на българска територия не е просто изолиран случай, а тревожен сигнал за сериозни пропуски в националната ни сигурност. Бързото свикване на Съвета по сигурността от страна на премиера ясно показва, че държавното ръководство е в състояние на реална тревога от развитието на ситуацията.
Въпросът за произхода на летателния апарат остава отворен, но хипотезите са стряскащи. Една от най-интригуващите версии предполага, че можем да имаме дело на руска провокация, при която се използват пленени украински дронове – тактика, за която вече са предупреждавали и в Литва в контекста на Балтийските страни.
Останалите възможности включват диверсия срещу стратегическата газопреносна мрежа или техническа повреда на украински апарат, върху който е загубен контролът. Въпреки това, липсата на бързо уточнение от страна на украинските партньори прави версията за руски произход или намеса много по-вероятна, особено предвид интересите на Кремъл по отношение на енергийните маршрути през зимата.
Най-критичният момент обаче е фактът, че България е практически беззащитна срещу съвременните безпилотни технологии. В момента разполагаме с избор между скъпи зенитни ракети или изтребители, което в реалността прилича на опит да се бъде стреляно по врабче с топ – метод, който е както икономически абсурден, така и неточен.
Тази уязвимост е директен резултат от десетилетия на зависимост от остаряла съветска техника и фатално забавяне в модернизирането на радарните системи. Когато дори при засилена готовност и допълнителни сили въздушното пространство остава „прозрачно“ за навлизащ обект, става ясно, че проблемът е системен и дълбок.
Ситуацията се задълбочава от политическата пасивност и самоизолацията на България от съюзническите инициативи в рамките на НАТО. Пропускането на ключови индустриални срещи, като тази в Анкара, ни лишава от възможността да черпим от актуалния опит на нашите партньори и на Украйна в борбата с модерните дронове.