• вт. юли 7th, 2026

Слепи покупки и смъртоносни мантинели: Кой ни продаде безопасността?

Bychaspic

юни 26, 2026
слепи покупки и смъртоносни мантинели: кой ни продаде безопасността?

Представете си, че плащате за застраховка за живота, но компанията не е проверила дали полицата действително покрива нещо. По подобен, стряскащ начин функционира пасивната безопасност на българските пътища. Институтът за пътна безопасност (ИПБ) разкри шокираща истина: държавата инвестира милиони в ограничителни системи, без да знае дали те всъщност работят според европейските стандарти.

Сърцевината на скандала е документ от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), който е истинско признание в административна безпомощност. Оказва се, че държавният орган не разполага с краш тестове или изпитни протоколи за мантинелите, които се монтират по нашите пътища. Вместо да контролира качеството, АПИ просто приема, че документите са „при производителите“, което означава, че се купуват системи „на сляпо“, докато животът на шофьорите зависи от това дали производителят е бил честен.

Ситуацията става още по-мрачна, когато става въпрос за прозрачност. АПИ категорично отказва да предостави информация за корупционни рискове, конфликти на интереси или данни за служители, уловени в неетични практики от 2010 г. насам. Вместо конкретни отговори, обществото получава административни измислици, че тези въпроси изискват „тълкуване“, което е класически начин за прикриване на неудобни факти.

Дори при конкретни обекти като автомагистрала „Хемус“, агенцията се оказва неспособна или нежелаеща да предостави GPS координати и данни за типа на използваните мантинели. Това повдига един фундаментален въпрос: как може един държавен орган да поддържа и контролира инфраструктура, която дори не е систематизирана в неговите собствени бази данни?

Всичко това се случва под оглушителното мълчание на политическото ръководство. Министърът на регионалното развитие и благоустройството, който заема поста и в минали периоди, когато тези порочни практики са се утвърдили, днес избира да не реагира. Тази тишина е най-силното доказателство, че моделът на управление в пътния сектор остава непроменен и корупционните рискове продължават да надвишават грижата за човешкия живот.