Случят с незаконното селище „Баба Алино“ не е просто локален проблем с градоустройството, а истинско огледало на дълбоко разбитият държавен механизъм в България. Когато една цяла система позволи създаването на подобен обект, става ясно, че проблемът е системен, а не случаен.
Досегашните мерки за „справяне“ с ситуацията изглеждат като опити за маскиране на истината. Уволнението на един служител и срутването на ограда са повърхностни жестове, които не решават същината на проблема и не носят истинска отговорност за тези, които са дали „зелена светлина“ за незаконностите.
Въпросът остава: кой стои зад документите и кой е осигурил политическата защита, известна като „политически чадър“? Истинската справедливост изисква проследяване на цялата верига от вземане на решения – от най-ниското ниво до най-високите държавни и политически структури.
Един от най-ефективните, но рядко използвани механизми в българското право е регресният иск. Вместо държавата да поема щетите, служителите и политиците, които са действали незаконно, трябва да платят от собствения си джоб. Това е единственият начин да се постави край на културата на безнаказаност.
Ако и този скандал бъде „заметен под килима“, това ще бъде поредното доказателство, че в страната няма реална промяна, а само смяна на лицата, докато старите методи на управление остават непокътнати.