• вт. май 26th, 2026

Студ, глад и изоставеност: Как държавните икономии застрашават психично болните

Bychaspic

май 26, 2026
студ, глад и изоставеност: как държавните икономии застрашават психично болните

Българската държава се подготвя за опасен експеримент върху най-уязвимите си граждани. Министерството на здравеопазването е планирало сериозно съкращение от 10% в бюджетите за издръжка на държавните психиатрични болници за периода 2026-2028 г. Този ход, обявен от д-р Цветеслава Гълъбова, директор на болницата „Свети Иван Рилски“, не е просто административна корекция, а директна заплаха за физическото оцеляване на пациентите, които рискуват буквално да бъдат изхвърлени на улицата.

Най-страшното в тези икономии е, че те не засягат заплатите на персонала, а удрят там, където боли най-много – в базовите нужди на болните. Става въпрос за средства за храна, отопление, ток, вода и жизненоважни лекарства. За една институция като „Свети Иван Рилски“ това означава загуба на около 67 000 евро, сума, която покрива разходите за издръжка на цялото заведение за един месец. В свят на финансови рестрикции, болниците ще бъдат принудени да избират между това да топлят стаите или да купуват медикаменти.

Системата е в капан, защото държавните психиатрии са напълно зависими от републиканския бюджет. Те нямат възможност за търговски приходи или финансиране чрез клинични пътеки, тъй като преговорите с НЗОК са били прекратени отдавна. Това ги прави абсолютно беззащитни пред всяко решение на министерството за съкращаване на ресурсите, превръщайки лечебните заведения в заложници на политическите решения.

Този сценарий е пълен абсурд, особено на фона на обещанията от март 2025 г., когато тогавашният здравен министър Силви Кирилов призна нуждата от над 30 милиона лева допълнителни средства за сектора. Вместо обещаната защита и инвестиции, днес секторът получава още по-малко ресурси, което неизбежно ще доведе до принудително изписване на хора, които все още имат нужда от специализирана грижа.

Проблемите обаче не са само финансови, а и структурни. Държавните психиатрии често се използват повече като социални приюти или затвори, отколкото като болници. В общите отделения съжителстват тежко болни хора и лица, признати за невменяеми след извършване на тежки престъпления, като при пълна липса на професионална охрана (с изключение на Ловеч). Когато в отделение с 30 пациента дежурстват само една сестра и двама санитари, всяко допълнително съкращение на бюджета превръща лечебния процес в истинска хуманитарна катастрофа.