Две десетилетия след като България и САЩ подписаха споразумението за съвместно ползване на военни обекти, въпросът за националния контрол остава изключително актуален. Ивайло Калфин, един от архитекторите на този договор, подчертава, че българските бази не са „екстериториални“ зони. Те остават под командването на българските офицери, което теоретично дава на София правото да контролира какво точно се случва на собствената ѝ територия и да възрази срещу определени начини на използване.
Първоначално целта на сътрудничеството е била ясна – укрепване на отбраната на източния фланг на НАТО чрез съвместни учения и обмен на опит. Ситуацията се променя обаче, когато авиобаза „Безмер“ се превърна в логистичен център за подкрепа на американски операции в Близкия изток. Тук се появява критичната разлика между тренировъчните полети и реалната военна подкрепа за конфликти, в които България официално не участва, но предоставя територия.
Сравнението с други европейски партньори е показателно за различните подходи към съюзническата подкрепа. Докато държави като Испания и Италия са поставили твърди граници и са отказали подобни искания, страните от източния фланг често настояват за по-силно американско присъствие. Според Калфин, България трябва да бъде много по-категорична в определянето на своите „червени линии“, за да не се превърне стратегическото партньорство в безкритично предоставяне на ресурси.
Липсата на ясна политическа позиция е проблем не само при военните бази, но и при глобалните кризи. Конфликтите между САЩ, Израел и Иран, както и войната в Украйна, изискват от София повече от просто декларации за мир. Нужни са конкретни инициативи и стратегическа яснота, тъй като последствията от тези сблъсъци се усещат в целия свят, включително и в икономиката на България и Европа.
Вътрешнополитическият пейзаж също е в движение, като предстоящите президентски избори добавят нов слой към дискусията за бъдещето на страната. В този контекст настоящият държавен глава Илияна Йотова е посочена като един от силните претенденти за поста, което подчертава динамиката на властта в България.