Сръбският президент Александър Вучич предприема решителна стъпка към стабилизиране на политическата обстановка в страната. Той официално обяви предстоящото подписване на указ за разпускане на Народната скупщина, с което дава старт на процедурата по провеждане на предсрочни парламентарни избори. Датата, определена за вота, е 25 октомври – същият ден, в който избирателите в съседна България също ще се насочат към урните.
В обръщение към нацията държавният глава отправи призив към политическите сили да водят открит и честен диалог с хората, за да се намерят решения на наболелите обществени въпроси. Особено внимание Вучич обърна на студентската общност, като ги призова да се въздържат от протестни блокади на университетите, тъй като според него подобни действия подкопават академичната среда и обществения ред.
Президентът подчерта, че е готов да приеме волята на народа, каквато и да бъде тя. Той изрази готовност да признае резултатите от изборите и да поздрави своите политически опоненти, ако те спечелят доверието на избирателите, с надеждата, че този демократичен акт ще сложи край на продължаващото политическо напрежение.
Междувременно Вучич отговори и на международните критики относно организацията около погребението на Ратко Младич. По негови думи, негативните реакции от чужбина са били очаквани, а мълчанието му през първите два дни е било стратегическо, за да позволи на критиците да изразят мнението си. Той определи събитието като използвано за нападки срещу икономическия напредък на Сърбия.
Властите в Белград защитиха организацията на масовото събитие, посочвайки, че са осигурили логистична и медицинска помощ за близо 150 000 души, преминали през района. Вучич остава категоричен, че Сърбия ще следва принципа на реципрочност във външната си политика, като същевременно ще продължи да защитава правата на малцинствата в рамките на държавата.
В заключение президентът акцентира върху усещането за двойни стандарти от страна на европейските партньори. Той направи паралел с исторически събития в Хърватия, припомняйки случаи на почитане на осъдени лица, които според него показват липса на консистентност в оценките на международните институции спрямо различните балкански държави.