Случаят „Петрохан“ разкрива една от най-мрачните картини на психологическото насилие и контрола в съвременната България. В центъра на трагедията стои Ивайло Калушев – човек, който според криминалния психолог Росен Йорданов, е действал като истински хищник. Той не просто е водил група, а е упражнявал абсолютна власт над своите последователи, превръщайки се в техен единствен ориентир и господар.
Психологическият профил на Калушев е този на седуктивен насилник, който е използвал емоционална зависимост, за да подчини околните. Особено стряскащи са разкритията за неговите наклонности към подрастващи. Анализите показват, че той е контролирал жертвите си още от ранна детска възраст, като в случая с Николай Златков това влияние е започнало около 10-11 годишна възраст. Липсата на интимни връзки на Калушев със зряли хора само подчертава неговата патологична фокусираност върху уязвимите.
Развръзката в кемпера край връх Околчица е била внимателно планирана екзекуция. Калушев е заел позицията на „пазител“ на изхода, за да гарантира, че никой няма да избяга. Първо е бил елиминиран най-силният в групата – Николай Златков, за да се премахне всякаква съпротива. След това е последвал Александър Макулев, който вероятно е загинал в поза на пълен ужас. Накрая Калушев е сложил край и на собствения си живот с изстрел в устната кухина.
Съдебно-медицинските експертизи, представени от д-р Александър Александров, разкриват ужасяващи детайли. При двамата младолетни са установени специфични изменения в аналния сфинктер, които, макар и трудни за категорично доказване като полови актове поради разлагането, силно подсказват за дълготрайни и повтарящи се травми. Единственото открито химическо вещество в организмите е фенобарбитал, но само в тялото на самия Калушев.
Разследването на случая е мащабно и обхваща над 40 огледа и разпити на около 150 свидетели. Прокуратурата и МВР категорично изключват външна намеса, определяйки събитията като затворен кръг от насилие, създаден от самия лидер на групата. Към момента са изготвени почти 100 експертизи, които систематизират пъзела от този кошмар.
Освен човешката трагедия, случаят има и мръсен икономически подтекст. Паралелно разследване изяснява как сдружението на Калушев е успяло да се регистрира с име, наподобяващо държавна институция, и какви финансови потоци са преминавали през сметките му. Въпросът остава отворен – как част от държавните органи са могли да съдействат за подобно прикритие, докато шест живота си отиват в най-жестокия възможен начин.