Дълго пазената тишина около една от най-големите загадки на руския политически елит започва да се пропуква по неочакван начин. Елизавета Кривоногих, известна в артистичните среди като Луиза Розова, направи серия от провокативни изказвания в социалните мрежи, които мнозина тълкуват като директна атака срещу нейния предполагаем баща – руския президент.
В личния си канал в Telegram, озаглавен „Art of Luiza“, 22-годишната млада жена сподели емоционални размисли, които не оставят много място за въображението. Тя говори за „човека, който отне милиони животи и унищожи моя“. Макар името на Владимир Путин да не се споменава изрично, контекстът на войната в Украйна и нейната собствена житейска история сочат именно към него.
Луиза, която в момента живее в Париж и се занимава с изкуство, доскоро полагаше огромни усилия да крие лицето си от публичното пространство. Сега обаче тя заявява, че се чувства „освободена“ да покаже отново себе си на света. Това нейно „завръщане“ е придружено от горчиви упреци към миналото и тежестта на нейната идентичност, която тя описва като фактор, съсипал личния ѝ живот.
Историята на Елизавета започва през 2003 г. в Санкт Петербург. Твърди се, че тя е плод на тайна връзка между руския държавен глава и Светлана Кривоногих – бивша хигиенистка, която впоследствие се превърна в една от най-богатите жени в Русия. Тези разкрития бяха направени за първи път от разследващи журналисти през 2020 г., предизвиквайки сериозен отзвук в международните медии.
Въпреки че официална Москва никога не е потвърждавала съществуването на Елизавета като дете на президента, поразителната физическа прилика между двамата и внезапното богатство на майка ѝ подхранват спекулациите от години. Днес Луиза изглежда избира пътя на откритото несъгласие, дистанцирайки се от действията на човека, когото светът обвинява за мащабната хуманитарна катастрофа в Украйна.
Младата жена вече не се страхува да позира открито, дори и в обикновени кафенета, далеч от затворените и строго охранявани кръгове на руската власт. Нейните думи са не просто израз на личен бунт, а вероятно първият публичен знак за морален разрив в най-близкото обкръжение на Кремъл, макар и то да остава официално непризнато.