Седми септември 1978 година. Лондонският мост Ватерло е сцена на събитие, което по-късно ще се превърне в символ на Студената война. Писателят Георги Марков, чакащ своя автобус, става жертва на кратък и привидно случаен инцидент – убождане в крака от непознат, който бърза да се извини и изчезне. Това, което изглежда като дребна градска случка, всъщност е прецизно планирано покушение.
Четири дни по-късно, след мъчителна борба за живот в болницата, дисидентът издъхва. Аутопсията разкрива шокираща находка: в бедрото му е открита миниатюрна метална сачма с четири отвора, проектирана да пренася рицин. Този смъртоносен елемент, изработен от рядка платинено-иридиева сплав, променя завинаги представите за политическите убийства на онази епоха.
Историята придобива още по-зловещ характер, когато става ясно, че Марков не е бил единствената мишена. Малко преди фаталния инцидент в Лондон, друг български емигрант, Владимир Костов, преживява сходно нападение в Париж. Той обаче има късмет – дозата отрова в неговата сачма не е достатъчна, за да бъде фатална, което по-късно позволява на разследващите да направят директна връзка между двата случая.
Защо режимът е искал смъртта на Марков? Писателят, който напуска страната през 1969 г., се превръща в остър критичен глас срещу управляващите в София чрез своите предавания по Радио „Свободна Европа“. Неговите разкази за корупцията, привилегиите на елита и интимните детайли от живота на Тодор Живков са били трън в очите на властта, превръщайки го в мишена номер едно.
Разследването неизменно сочи към тясното сътрудничество между българските специални служби и съветското КГБ. Експерти и бивши разузнавачи твърдят, че технологията на „чадъра-оръжие“ е била твърде сложна и скъпа, за да бъде дело на местни кадри без санкция от най-високо ниво в Москва. Всички следи се събират в една мрачна картина на отмъщение, целящо да покаже, че нито един критик не е в безопасност, независимо колко далеч от родината се намира.
Десетилетия по-късно случаят остава отворен, а извършителите – ненаказани. Въпреки че официалното разследване в България беше прекратено, историята на Георги Марков продължава да тегне като тъмен спомен за времената, в които един остър коментар можеше да струва живота на човек. Това е разказ за страха, властта и цената на истината, която и до днес не е напълно разкрита.