Българската история се подготвя за един от най-символичните си моменти – завръщането на останките на цар Самуил в родината му. Това събитие обаче идва с определени дипломатически условия: докато костите на владетеля се прибират в София, неговата уникална плащаница остава в гръцкото съхранение. Според договореното, ценният текстил ще остане в Солун, за да бъде опазен в строго контролирана музейна среда, предпазена от светлина и температурни колебания.
Самата плащаница е истинско произведение на изкуството от византийската епоха – копринен плат, извезан със златни нишки. Първоначално се е смятало, че върху него са изобразявани папагали, но съвременни изследвания, включително тези на проф. Людмил Вагалински, разкриват истината. Всъщност става въпрос за две хищни птици, поставени симетрично, което според учените е най-вероятно родовият герб на Самуиловата династия.
За да се запечата тази връзка с оригинала, в София е създаден специален саркофаг от майстори от Велинград. Той е изведен от бял мрамор с характерни жилки, добит от района на Прилеп в Северна Македония – земя, която е била сърцето на Самуиловата държава. На капака му, точно под името на царя, е изваян релеф, който пресъздава точно тези хищни птици от оригиналния плащ, съхраняван в Гърция.
Завръщането на царските останки не е просто едностранен жест, а част от сложен дипломатически обмен. България ще посрещне Самуил и още трима представители на неговия род, а в замяна Атина ще получи обратно 48 ценни църковни реликви, които са били изнесени от Южна Македония по време на Първата световна война. Това споразумение оставя отворени вратите за бъдещи преговори и обмени на други исторически обекти.
Пътят към идентификацията на останките е бил дълъг и изпълнен със съмнения. Проф. Николаос Муцопулос, който открива гробовете през 1965 г., първоначално е бил изключително предпазлив и е определял находките просто като „благородник с висок статус“. Едва след две десетилетия анализи той стига до категоричното заключение, че става въпрос за Самуил. Ключовият доказателствен елемент се оказва счупената лява ръка, която съвпада точно с описанията в византийските хроники на Йоан Скилица за раняването на царя при река Сперхей.
Научната теза е подкрепена и от българската страна. През 80-те години проф. Петър Боев посещава лабораторията в Солун, където чрез антропологични измервания потвърждава, че ръстът, възрастта и специфичната деформация на ръката на скелета перфектно съвпадат с профила на българския владетел. Това става и основният аргумент, който раздвижва дипломатическите разговори.
Така, заедно с цар Самуил, в България се прибират и останките на синът му, цар Гавраил Радомир – чийто скелет носи следи от насилствена смърт, както и на последния владетел на Първото българско царство, цар Иван Владислав. С това цялата Самуилова династия символично се обединява отново на българска земя.