Политическата сцена в България е обект на сериозни напрежения, особено по отношение на предстоящите президентски избори. Според Божидар Божанов от „Да, България“, ГЕРБ прилага стратегия на превантивни атаки срещу прозападното и десната алтернатива, което затруднява появата на реален избор пред гражданите срещу Илияна Йотова. Тази тактика се определя като безотговорна, тъй като ограничава демократичния процес още преди официалното обявяване на кандидатите.
В този контекст, кандидатурата на Андрей Гюров и Георги Кандев се разглежда като позитивен сигнал за проевропейските избиратели, включително и тези, които традиционно гласуват за ГЕРБ. По отношение на Иван Христанов, се подчертава, че неговото участие не представлява риск от разделяне на десния вот, а е проявление на демократичното право на всеки гражданин да се стреми към президентския пост.
Критиките се насочват и към настоящия модел на управление в президентството. Опасенията са свързани с прекомерната концентрация на власт в ръцете на Румен Радев, като се посочва, че външната и вътрешната политика са делегирани на конкретни фигури като Иво Христов и Копринков. Стремежът за трети мандат се възприема като опит за пълно доминиране, което не е в синхрон с европейските ценности.
Освен политическата борба, сериозен проблем е и предложената от ДАНС промяна в Закона за защита на класифицираната информация. Предупрежда се, че възможността за многократно удължаване на сроковете за секретност на документите напомня за тоталитарни методи, превръщайки държавните тайни в „вечни“. Този подход, съчетан с неконтролираното унищожаване на архиви, е стряскащ за демократичните стандарти.
В основата на тези притеснения стои рискът националната сигурност да бъде използвана като параван за прикриване на политически интриги и компромати. При наличието на силно парламентарно мнозинство, тези законодателни инициативи се тълкуват като ясна политическа заявка за намаляване на демократичния контрол над службите, което е опасно за здравето на институциите в страната.