Решението на ГЕРБ да не издига собствен кандидат за президентските избори предизвика сериозни дискусии в политическите среди. Вместо да се разглежда като признак на отстъпване, този ход може да бъде интерпретиран като внимателно пресметен стратегически маньовър, целящ максимализация на ползите при минимални рискове.
Политологът проф. Румяна Коларова смята, че Бойко Борисов не се тегли от играта, а напротив – той си осигурява гъвкавост. Според нея липсата на официален кандидат от страна на партията е всъщност „вратичка“, която позволява на лидера на ГЕРБ да се намеси в подходящия момент и да подкрепи фигура, която отговаря на неговите интереси.
В основата на тази стратегия стои прецизен анализ на баланса между потенциалните печалби и възможните загуби. Вместо да рискува с директно участие, което може да доведе до неочаквани резултати, Борисов заема позицията на наблюдател, който може да се превърне в решаващ фактор за победата на някой друг.
Важен елемент в тази политическа шахматна партия е отношението към ПП-ДБ. Проф. Коларова подчертава, че съществува ясна цел от страна на този блок да отслаби влиянието на ГЕРБ, като се опита да привлече неговия електорат. В тази ситуация Борисов не може да позволи своите гласоподаватели просто да бъдат абсорбирани от политическите му опоненти.
Така, вместо да се излага на директен сблъсък, ГЕРБ избира пътя на тактическото изчакване. Остава да се види кой кандидат ще успее да убеди Борисов, че подкрепата му ще бъде взаимно изгодна и ще помогне за запазването на политическото му влияние.