Украинските сили прилагат нова, методична стратегия за неутрализиране на руския въздушен капацитет, като се прицелват директно в най-ценните активи на Москва – стратегическите бомбардировачи Ту-95. Вместо мащабни фронтови сблъсъци, фокусът пада върху логистичното изтощение на една технология, която Русия отдавна не може да възпроизведе.
Атаките срещу авиобазата Енгелс-2 се превърнаха в символ на този процес. Използвайки съвременни дронове като MICH-2000, Украйна успява да преодолее стотици километри, избягвайки сложната руска противовъздушна отбрана. Резултатите са видими: повреди по критични компоненти като крила и фюзелажи, които на практика изваждат тези машини от строя за неопределено време.
Проблемът за Кремъл е фундаментален: производството на тези стратегически бомбардировачи е спряло още през 1992 г. С оглед на данните от британския мозъчен тръст RUSI, оперативният парк на Русия вероятно не надвишава 20-30 броя. Всяка загуба тук е окончателна и невъзвратима.
Значението на тези самолети не е само в тяхната възраст, а в ролята им на носители на ракети Х-101. Този тип въоръжение е основният инструмент на Русия за нанасяне на удари по енергийната инфраструктура на Украйна от безопасно разстояние. Намаляването на броя на самолетите директно ограничава капацитета на руската армия да поддържа интензивността на своите ракетни атаки.
Освен непосредствените щети на бойното поле, кампанията поставя Москва пред сериозна дилема. Русия използва Ту-95 и като инструмент за демонстрация на сила срещу страните от НАТО. Свиващият се брой на тези машини принуждава руското командване да избира между текущите операции в Украйна и поддържането на ядрения си възпиращ потенциал, което прави всяка загуба на авиобаза стратегически удар по дългосрочните амбиции на Русия.