Владимир Угльов не беше просто химик; той беше един от архитектите на едно от най-смъртоносните оръжия на съвременността – „Новичок“. Но историята му завършва не с триумф, а с гъста тишина и мистерия, която кара мнозина да се запитват за истинската цена на истината в Русия.
След като реши да проговори публично и да посочи Кремъл като отговорник за използването на нервнопаралитичните вещества срещу политически противници, животът на Угльов се превърна в истински трилър. Вместо признание за научните си приноси, той се сблъска с методи, които приличат повече на психологическа война, отколкото на законни действия.
Първо дойдоха клеветните листовки, разпръснати в квартала му, които се опитваха да го представят като педофил. След това последваха фалшиви обвинения в кражби от санаториуми. Всичко това изглеждаше като класически опит за дискредитиране, целящ да разруши репутацията му, преди да бъде физически елиминиран.
Най-тревожният епизод обаче бе инцидентът, при който ученият е блъснат от автомобил точно пред дома си на пешеходна пътека. Макар да получи сериозни наранявания по главата и крайниците, Угльов остана стоик. Докато съпругата му живееше в постоянен страх, той твърдеше, че е свикнал с подобен натиск още от 1993 година.
Краят дойде тихо в черноморския град Анапа. Владимир Угльов си отиде на 80 години, но странното е, че смъртта му бе обявена с голямо закъснение. Причината за кончината му остава пълна загадка, а липсата на официални подробности само подхранва съмненията.
Въпреки че няма директни доказателства за намеса на руските служби, съдбата на човека, който разкри тайните на „Новичок“, остава мрачен пример за това какво се случва с тези, които се опитват да разкрият най-мрачните страни на властта.