Страхът от загубата е по-силен от копнежа за победа – това е горчивата диагноза, която Томас Тухел постави на своя отбор след драматичното отпадане от Аржентина. Германският специалист категорично отказа да се скрие зад удобното оправдание за „английското проклятие“, което тегне над нацията вече десетилетия. Според него причините за поражението с 1:2 не се крият в мистиката, а в чисто психологическия срив на терена в решителните моменти.
Анализът на селекционера показва две напълно различни лица на Англия в един и същи мач. До момента, в който Антъни Гордън откри резултата в 55-ата минута, „Трите лъва“ са контролирали събитията и са диктували темпото. Веднага след гола обаче, вместо увереност, в редиците им се е настанила парализа. Тухел отбеляза, че докато аржентинците са заиграли „ва банк“ с усещането, че няма какво да губи, неговите футболисти са започнали да пазят резултата с цената на всичко.
Селекционерът не се опита да избяга от отговорност за тактическите си решения. Критиките за прекалено дефанзивния стил и смените в края на срещата бяха приети от него с достойнство. Той призна, че носи пълната вина за начина, по който отборът се е прибрал в собствената си половина, позволявайки на съперника да наложи своя ритъм и в крайна сметка да стигне до пълния обрат. За него футболът е въпрос на решения и реакции, а не на историческа предопределеност.
Пътят на Англия до този етап не беше лесен, преминавайки през трудни битки с ДР Конго, Мексико и Норвегия. Въпреки това, сянката на единствения триумф от 1966 година продължава да тегне, а мечтата за нов финал на Световно първенство остава неосъществена. За Тухел статистиката и историята са просто странични фактори, които не трябва да се използват като щит срещу критиката при лоши спортни резултати.
Предстои мач за третото място срещу Франция – двубой, който нито един от двата гранда не е имал желанието да играе. Макар достигането до полуфинал да се счита за обективен успех за много нации, германецът остава максималист. Той подчерта, че в лагера на Англия разочарованието е огромно, защото единствената цел е била световната титла, а утешителните мачове не носят истинско удовлетворение на футболисти от такова ниво.