В утрото на 11 септември 2001 г. съдбата на една млада жена се решава не в заседателната зала, а пред щанда за музика в Манхатън. Сара Боткин, тогава на 24 години, едва ли е предполагала, че желанието ѝ да притежава новия албум на Марая Кери ще се окаже най-важното решение в живота ѝ. Докато хиляди хора бързат към работните си места в Световния търговски център, тя прави едно малко отклонение, което я изважда от пътя на смъртта.
Сара работи като временен служител в застрахователния гигант Aon Corporation, разположен на 105-ия етаж в Южната кула. Вместо да се качи на асансьора точно в 9:00 часа, тя се забавя, за да си купи подписано копие на саундтрака към филма „Glitter“. Това кратко закъснение я оставя на партера в момента, в който първият самолет удря съседната сграда. В хаоса и дима, докато охраната съветва хората да останат по местата си, Сара избира да излезе навън – решение, подтикнато от чист инстинкт и гледката на паниката около нея.
Когато най-после излиза на открито, тя вижда ужасяващата дупка в Северната кула. Без да подозира за мащаба на терористичната атака, тя се качва на метрото, опитвайки се да се прибере в Куинс. Едва от прозореца на влака Сара вижда как и двете кули са обхванати от пламъци. Когато се добира до телефона, тя чува отчаяните съобщения на майка си, която вече е оплакала дъщеря си, вярвайки, че тя е била в офиса си по време на сблъсъка.
Трагедията променя не само кариерните ѝ планове като певица, но и личния ѝ свят. Само две седмици след атентатите, нейният приятел Ови, разтърсен от мисълта, че е могъл да я загуби, ѝ предлага брак. Двамата напускат Ню Йорк и започват нов живот в Питсбърг, далеч от кошмарите на Долен Манхатън. Днес Сара е майка на три деца и ръководи собствен бизнес, но споменът за онзи ден остава неизличим.
Четвърт век по-късно, компактдискът на Марая Кери все още стои в дома ѝ – физическо доказателство за шанса, който е получила. За Сара 11 септември е ден на благодарност, но и на дълбока солидарност с онези, които не са имали нейното щастие. Тя често споделя историята си със своите деца, напомняйки им, че техният живот е дар, започнал с една случайна покупка в едно слънчево септемврийско утро.