Дипломатическите кулори в Абу Даби станаха сцена на разговори, които могат да разтърсят основите на европейската архитектура. Според разкрития на германското издание „Билд“, Москва не просто търси мир в Украйна, а предлага цялостно пренареждане на сигурността в региона, което звучи почти като геополитически шок за Запада.
В центъра на този амбициозен план стои идеята за създаването на нови „буферни зони“. Русия иска Финландия да се върне към своя предишен неутралитет и да напусне НАТО, а балтийските държави – Естония, Латвия и Литва – да бъдат изчистени от всякакви военни бази на Алианса. Това би означало радикално отстъпване на влияние от страна на Вашингтон и Брюксел в Северна и Източна Европа.
По отношение на Украйна, изискванията са категорични и тежки: пълна легитимация на окупираните територии и контрол над целия Донецк и Луганск, включително районите, които все още се пазят от Киев. Украйна би трябвало да приеме вечен неутралитет, като се откаже от мечтите си за членство в НАТО, макар че пътят към Европейския съюз остава формално отворен. Допълнително, пристанищата в Одеса и Николаев трябва да бъдат демилитаризирани, за да се ограничат военноморските възможности на страната.
Но руският поглед се простира и отвъд. Молдова е включена в уравнението с предложение за трансформация във федерация, обхващаща Приднестровието и Гагаузия. Тук се крие и стратегическият „капан“: ако Кишинев се присъедини към ЕС, тези региони трябва да получат правото да организират референдуми за своята независимост.
За да направи плана по-приемлив, Кремъл предлага определени отстъпки. Москва е готова да изтегли ядрените си глави от Беларус, да се откаже от разполагането на ракети със среден обсег на собствена територия и да прекрати военното си присъствие в Приднестровието. Това е опит за създаване на нов баланс, който обаче изглежда силно наклонен в полза на руските интереси.
Разбира се, официалният Кремъл, в лицето на Дмитрий Песков, вече отрече най-скандалните части от плана, особено тези, касаещи Финландия. Тъй като разговорите са неофициални и се водят от различни посреднически групи, остава въпросът дали това е реалната стратегия на Владимир Путин или просто тактика за натиск в преговорите.
Докато американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър се движат между Москва и Дъблин, европейските столици остават нащрек. Основният консенсус в Брюксел е ясен: никакви споразумения за сигурността на Европа не могат да бъдат сключени „над главите“ на държавите, които ще бъдат най-силно засегнати от тях.