Българският потребител живее в странен и болезнен икономически разлом. От една страна, цените в магазините вече се доближават до тези в Западна Европа, но от друга – заплатите остават в рамките на източноевропейските нива. Този дисбаланс създава усещане за постоянна скъпотия, която не е просто въпрос на проценти, а на реална загуба на покупателна способност.
Основният виновник за този разлом често остава невидим – веригата от посредници. Докато земеделците се оплакват, че продават продукцията си на цени, които едва покриват разходите, крайният клиент плаща суми, които понякога надвишават с 150% първоначалната стойност. Всеки прекупвач добавя своя марж и разходи, превръщайки пътя от полето до рафта в механизъм за набъбване на цените.
<!– wp:image {"id":123,"size":"full"}Решението не е в простото следене на етикетите на касата. Според експерти и институции като КЗК, трябва да се анализира целият път на стоката – от производството и съхранението до транспорта и търговията на едро. Само чрез прозрачност в цялата верига може да се разбере къде се появяват необоснованите надценки и пазарни изкривявания.
За да се счупи този цикъл, местните производители трябва да станат по-силни и организирани. Когато малките стопанства са разпръснати и зависими от прекупвачи, те нямат никаква преговорна сила. Държавната подкрепа трябва да се насочи към укрепване на българското производство, вместо да се разчита на административни мерки за замразяване на цените, които често са неефективни.
Не трябва да забравяме и външните фактори. Световната тенденция за поскъпване на храните е факт и тя ще продължи да оказва натиск върху местния пазар. В този контекст се появява и идеята за по-гъвкава данъчна политика, например чрез диференциране на ДДС за основни продукти, подобно на модели, прилагани в други европейски страни като Гърция.
Най-големият проблем обаче е политическият подход. Реалните промени в земеделието, данъците и контрола върху посредниците изискват време и експертен анализ, а не бързи решения за седмица. Докато дискусиите остават повърхностни, а дългосрочните стратегии се пренебрегват в името на краткосрочните резултати, потребителите и производителите ще продължат да губят.