Доналд Тръмп не бърза да седне на една маса с Владимир Путин, въпреки че твърди, че може да организира такава среща почти мигновено. Американският лидер залага на стратегическо изчакване, поставяйки едно конкретно и тежко условие: разговорът ще се състои едва тогава, когато реално се очертае път към мирно споразумение за Украйна.
За Тръмп дипломацията е тясно свързана с икономическия прагматизъм. Той разглежда Русия не просто като геополитически играч, а като територия с огромни природни ресурси и бизнес потенциал. Според него нормализирането на отношенията с Москва би било „чудесно за бизнеса“, което подчертава неговия специфичен подход, при който икономическите възможности често служат като лост за политическите решения.
Основната пречка пред този сценарий обаче не е липсата на желание от страна на Вашингтон или Москва, а дълбоката лична вражда между Владимир Путин и Володимир Зеленски. Тръмп определя тези отношения като „огромна вражда“, която сериозно затруднява всякакви опити за постигане на компромис.
Докато Тръмп говори за възможности, Кремъл запазва своя твърд курс. Владимир Путин продължава да отказва преговори с украинското ръководство, което той определи като „терористи“, и залага на напредъка на руските сили на бойното поле.
Въпреки публичната острота, каналите за комуникация между двете суперсили остават частично отворени. Пример за това е посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва през август, където той е водил разговори с руските специални служби, макар и без директна среща с руския президент.
В хоризонта се забелязва и възможността за още по-мащабен дипломатически ход – тристранна среща между Тръмп, Путин и китайския лидер Си Цзинпин по време на ноемврийския форум на АТИС. Макар и все още неофициално, този вариант подсказва за опитите на Тръмп да пренареди световния ред чрез директни преговори с най-влиятелните лидери.