В сърцето на Розовата долина, регион с глобално значение за маслодайната роза и хранителните индустрии, се разгръща сериозен сблъсък. В центъра на спора е планът за изграждане на завод за барут в община Карлово, който предизвиква сериозни опасения за екологията и законността на процеса.
Конфликтът започва с административни въпроси, свързани с Подробния устройствен план (ПУП). Оказва се, че земята, предназначена за индустриалния обект, не е собственост на инвеститора (ВМЗ), а принадлежи на Министерството на околната среда и водите, както и на Министерството на земеделието. Това разминаване в собствеността поставя под въпрос легитимността на първоначалните решения на Общинския съвет.
В отговор на тези нарушения, граждански активисти и представители на партията „Възраждане“, сред които и депутатът Кръстьо Врачев, инициират местен референдум. Целта е гласът на местните жители да бъде чут и те сами да решат дали искат „мръсно производство“ в своя регион.
Пътят към референдума обаче е осеян с препятствия. Врачев разкрива опити за саботаж чрез организирането на паралелна подписка от страна на друга политическа формация. Тази втора кампания, описана като незаконосъобразна и лишена от ясни мотиви, е създала объркване сред гражданите, което е затруднило събирането на необходимите подписи.
Въпреки че първоначално са събрани над 6000 подписа, политическата игра и административните недоразумения превръщат проекта за завода в истински скандал, който разкрива дълбоки противоречия между икономическите интереси и опазването на природните богатства на България.