• вт. юни 2nd, 2026

България се прощава с един от най-ярките си интелектуалци: Отиде си Любен Дилов-син

Bychaspic

юни 2, 2026
българия се прощава с един от най-ярките си интелектуалци: отиде си любен дилов-син

България изгуби един от своите най-разпознаваеми и остроумни общественици. На 61-годишна възраст почина Любен Дилов-син – човекът, който превърна сатирата в политическо оръжие и журналистиката в изкуство. Тъжната вест бе споделена от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който определи Дилов като изключителен талант и верен приятел с неподражаема гражданска позиция.

Последните седмици от живота на известния сценарист и писател преминаха в тежка битка за здравето му. След прекаран масиран инфаркт в края на април, Дилов изпадна в кома по време на престой в Рим. Въпреки усилията на лекарите и транспортирането му обратно в родината в средата на май, той не успя да се възстанови от усложненията, които го държаха далеч от обществения живот в последните му дни.

Роден под знака на голямата литература като син на легендарния фантаст Любен Дилов, той успя да излезе от сянката на баща си и да начертае собствен, неподражаем път. Образованието му по журналистика в Софийския университет постави основите на кариера, която щеше да промени завинаги облика на родния телевизионен ефир чрез култови и революционни за времето си предавания като „Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшове“.

Дилов-син не се ограничи само до екрана и перото. Неговата политическа енергия го превърна в основен двигател на движение „Гергьовден“, а по-късно и в активен участник в законодателната власт. Като народен представител в редица парламенти – от 40-ото до 51-вото Народно събрание, той винаги намираше начин да съчетае политическата прагматика с интелектуалната дълбочина и хапливия си език.

Освен с политическите си изяви, той ще остане в паметта на читателите и като главен редактор на престижното списание L’Europeo. Неговата способност да анализира света през призмата на иронията и ерудицията го правеше един от най-търсените събеседници и анализатори, оставяйки празнина, която трудно ще бъде запълнена в българското културно и медийно пространство.