Спорът за минималната работна заплата в България вече е много повече от обикновен сметков разчет. Това е истински сблъсък между две коренно различни реалности: от едната страна е „кухненската маса“ на работника, където всяко евро е критично за сметките за ток и храна, а от другата – „счетоводната книга“ на работодателя, за когото всяко увеличение е разход, умножен по стотици служители.
На масата за преговори са разпръснати няколко различни суми. Докато сегашният минимум е 620,20 евро, бизнесът предлага скромно повишение до 646,50 евро. Държавният бюджет сочи към 660 евро, а новите механизми поставят таван от 672,80 евро. Синдикатите обаче не се задоволяват с това и настояват за около 692 евро, базирайки се на старите формули за изчисляване.
Позицията на профсъюзите е категорична – инфлацията и растящите цени на живота не чакат производителността на труда да се покачи. За един работещ на минимум разликата от 30 или 40 евро е разликата между платени лекарства или нов градски транспорт. КНСБ и КТ „Подкрепа“ предупреждават, че ако доходите растат по-бавно от разходите, хората просто обедняват, независимо от официалните проценти на увеличение.
От другата страна на барикадата, работодателите от БСК предупреждават за опасен икономически ефект. Те посочват спад в износа и производителността като ключови фактори, които не могат да бъдат игнорирани. Докато големите корпорации могат да абсорбират разходите, малките семейни фирми и ресторанти рискуват да бъдат принудени да вдигат цените или дори да съкращават персонал, за да оцелеят.
За да се излезе от този патов وضعیت, правителството въвежда нов, комплексен механизъм. Той ще се базира на четири стълба: покупателната способност (следена чрез малка потребителска кошница), медианната заплата, темпото на растеж на възнагражденията и дългосрочната производителност на труда. Целта е минималната заплата да достигне 60% от медианната и да осигури реална издръжка на живота.
Пътят до окончателната сума за 2027 г. обаче е дълъг и изпълнен с бюрократични стъпки. Промените в Кодекса на труда трябва да минат през Народното събрание, обществени обсъждания и тристранно сътрудничество. Има и реален риск – ако процедурите се забавят, може да се стигне до парадоксалната ситуация, в която заплатите изобщо не се повишат заради закъсналите бюджетни срокове.