Представете си сума, толкова колосална, че може да изкупи цялото икономическо производство на планетата за две поредни години. Става дума за главозамайващите 211 трилиона долара – богатството, концентрирано в ръцете на една шепа хора. Докато най-богатият 1% от човечеството владее близо 37% от световните ресурси, въпросите за социалната справедливост стават по-крещящи от всякога, сочат данните от Доклада за световното неравенство.
Преди близо 15 години в сърцето на Манхатън се роди движение, което разтърси глобалното статукво. „Окупирай Уолстрийт“ не беше просто краткотраен протест, а опит за създаване на алтернативно общество в парк „Зукоти“. С палатки, импровизирани кухни, медицински пунктове и дори собствена библиотека, демонстрантите издигнаха лозунга „Ние сме 99-те процента“. Този дух на съпротива е уловен автентично от обектива на българина Ванс Петрунов.
Петрунов, който по това време се оказва в епицентъра на събитията в Ню Йорк, превръща професионалния си ангажимент в 7-месечно документално пътешествие из 18 различни протестни лагера в САЩ. Неговите свидетелства сега пристигат в София, за да ни върнат към онези съдбоносни моменти. Изложбата в столичната ONE Gallery се открива официално на 2 септември от 19:00 часа, поставяйки важния въпрос: какво остана от този граждански порив днес?
Актуалните анализи показват, че пропастта между свръхбогатите и работещите само се е задълбочила. В Съединените щати един изпълнителен директор днес получава средно 300 пъти по-високо възнаграждение от своите служители. В корпоративни гиганти като Walmart тази разлика достига фрапиращите 930 пъти. Макар в Европа неравенството да не е толкова драстично, тенденцията остава тревожна, напомняйки ни, че икономическият баланс е все още далечен идеал.
Интересен факт е, че през 2011 г. вълната на „Окупирай“ сякаш заобиколи България, въпреки че съседните ни държави активно се включиха в движението с лагери в редица градове. Днес, според съвременните критерии за покупателна способност, за да влезеш в българския „Топ 1%“, са необходими активи на стойност над 2 милиона евро. Експозицията на Петрунов не е просто ретроспекция, а огледало, в което можем да видим новите центрове на власт и собственото си място в една система, която продължава да се раздалечава.