• пт. сеп. 25th, 2026

Горивният шок: Защо съседите зареждат евтино, а ние плащаме злато?

Bychaspic

сеп. 20, 2026
горивният шок: защо съседите зареждат евтино, а ние плащаме злато?

Всеки пътник, поел на път от България към Турция, бързо открива една смайваща разлика още на границата – цените на горивата. Докато българските шофьори стискат зъби пред постоянно растящите цени по родните бензиностанции, само на няколко часа път, в съседна Турция, пълният резервоар изглежда като мечта от миналото.

Представете си следната картина: литър безоловен бензин в Турция струва около 1.44 евро, а дизелът – 1.80 евро. Сравнете това с нашите реалности, където А95 вече гони 1.68 евро, а дизелът прехвърли 1.95 евро, и то след поредица от скокове само за броени дни! Тази разлика не е просто статистическа – тя е брутална за бюджета на всяко домакинство.

За един стандартен 50-литров резервоар, българският шофьор плаща почти 12 евро повече за бензин и около 7.50 евро повече за дизел, отколкото би платил в Турция. От средата на септември насам, цените у нас продължават да се покачват безмилостно, докато единствено пропан-бутанът (LPG) остава относително стабилен около 0.68 евро за литър.

Горивните търговци не дават надежда за скорошен край на поскъпването. На фона на временното премахване на акциза върху пропан-бутана, което би свалило цената му с около 2.63 евро за зареждане от 18.62 евро, се обсъждат и други мерки. Сред тях е възстановяване на ДДС за определени количества гориво, но за бензина и дизела подобен механизъм все още не е приет. Има и сериозен скептицизъм относно намаляването на акциза за дизела, тъй като той формира значителна част от крайната му цена.

Но високите цени на горивата не засягат само шофьорите. Те се отразяват по цялата верига на доставки, достигайки до всекидневната ни потребителска кошница. Производителите на хляб вече алармират за нарастващи разходи за транспорт, горива и зърно, настоявайки за нулев ДДС върху хляба, за да не се прехвърля тежестта изцяло върху крайните потребители. Така, проблемът с горивата се превръща в проблем за основните ни храни.

Държавата, от своя страна, обяви пакет от мерки, насочени към най-уязвимите. Над половин милион души с ниски доходи ще получат еднократна помощ от 50 евро през октомври, без изискване за притежание на автомобил. Предвижда се и подкрепа за транспортния и земеделския сектор, които са най-пряко засегнати. Засега обаче втори „инфлационен чек“ за ноември не е планиран, тъй като тогава ще се изплащат коледните добавки. Остава да видим дали тези мерки ще са достатъчни, за да успокоят „горивния пожар“, който гори в джобовете на българите.