Киев променя тактиката си, превръщайки далекобойните удари в инструмент за принуда, който президентът Володимир Зеленски определя като „далекобойни санкции“. Вместо просто отбрана, Украйна вече активно търси и унищожава обекти, които директно поддържат руската военна машина, дори когато те се намират на огромно разстояние от фронтовата линия.
Последната вълна от атаки демонстрира впечатляващ оперативен обхват. Целите са разпръснати в няколко региона, включително нефтопреработвателна инсталация в Тюмен, логистичен център в Екатеринбург и склад за горива в Ростов на Дон. Особено внимание привлича ударът по предприятие в Киров, разположено на цели 1200 километра от украинската граница.
Стратегическата цел на тези операции е ясна – прекъсване на веригите за доставки на компоненти за оръжия и ограничаване на горивните ресурси на Русия. По думите на украинското ръководство, ударените обекти са ключови за производството на средствата, с които Москва обстрелва украинските градове.
Реакцията от руската страна е смесена. Докато губернаторът на Тюмен потвърди атаката срещу рафинерията, а в Ростов на Дон се съобщи за четирима пострадали и материални щети по жилищни и търговски сгради, властите в Киров остават резервирани. Те до този момент признават само един по-ранен удар през юли, без да потвърдят новата атака по военния завод.
Тези събития подчертават новата реалност на конфликта, при която руското „задно влияние“ вече не е в безопасност. С използването на дронове и далекобойни системи, Киев успява да нанесе удари по критична инфраструктура, като същевременно принуждава Москва да разпръсне противовъздушната си отбрана по огромни територии.