Българските граждани и бизнес са изправени пред сериозни данъчни промени, които, ако бъдат приети, ще променят финансовия пейзаж на страната от 2027 година нататък. Въпреки предизборните обещания за запазване на данъчната стабилност, правителството изглежда е поело курс към въвеждане на нови тежести, които предизвикват притеснения както сред предприемачите, така и сред обикновените домакинства.
Едно от най-дискутираните предложения е въвеждането на така наречения „данък свръхпечалба“ в размер на внушителните 33%. Това не е просто данък, а според критиците – наказание за успешните. Засягайки широк кръг от икономически сектори, които генерират доходи и осигуряват работни места, тази мярка рискува да задуши частната инициатива и да изпрати крайно негативен сигнал към потенциалните инвеститори. Липсата на предвидимост в данъчната политика е отрова за всяка икономика, а изненадващото въвеждане на подобен налог след обещания за обратното, може да отблъсне много от тези, които биха вложили капитал в България.
Но не само бизнесът ще понесе нови тежести. Предвижда се и поетапно увеличение на данъчната оценка на сградите, което в крайна сметка ще доведе до удвояване на данъка върху имотите до 2029 година. Това означава, че всеки собственик на жилище ще трябва да плаща значително повече, което ще се отрази пряко на семейния бюджет. В условията на инфлация и нарастващи разходи за живот, подобен ход може да се окаже непосилен за мнозина.
Изненади има и за автомобилните ентусиасти и дори за привържениците на зелените технологии. Новият акциз върху автомобили с мощност над 250 киловата е представен като мярка срещу „най-богатите“, но парадоксално, ще засегне и собствениците на електрически превозни средства. Електромобилите, които по принцип са по-мощни заради самата си технология, изведнъж се оказват обект на допълнително облагане, противоречайки на идеята за стимулиране на екологичния транспорт.
Наред с тези данъчни промени, се правят и опити за законодателни корекции, които да премахнат текстове от Закона за публичните финанси, които според опозицията са били нарушени от сегашното правителство. Това създава усещане за „заличаване на следи“ и подкопава доверието в прозрачността на държавното управление. От ГЕРБ, в лицето на Теменужка Петкова, заявиха, че макар да подкрепят данъчните облекчения за деца, не са съгласни с принципа „с едната ръка даваш, с другата взимаш“.
В заключение, правителствените предложения за данъчни промени за 2027 година очертават картина на нарастващи фискални тежести за бизнеса и гражданите. Въпреки че някои мерки като тези в Закона за хазарта се приемат като „крачка в правилната посока“, общото впечатление е за липса на предвидимост и за риск от прехвърляне на дейности към сивия сектор. Остава да видим как тези промени ще бъдат посрещнати от обществото и дали обещанията за тяхното отменяне при смяна на властта ще се сбъднат.