На 29 март 1950 г. една карикатура във „Вашингтон пост“ показва републиканския слон, който се опитва да се изкачи върху нестабилна купчина от катранени бъчви. Най-горната е означена с една дума: „маккартизъм“. Авторът Хърбърт Блок, известен като Хърблок, не знае, че е създал израз, който ще надживее човека, чието име носи.
Джоузеф Реймънд Маккарти е роден на 14 ноември 1908 г. в Гранд Чът, Уисконсин. През 1947 г. става сенатор от щата, но първите години във Вашингтон не го превръщат в национална фигура. Това се променя на 9 февруари 1950 г., когато в реч в Уилинг, Западна Вирджиния, той заявява, че разполага със списък на 205 комунисти, работещи в Държавния департамент.
Маккарти не представя списъка публично, а броят на твърдените от него имена се променя в следващите му изяви. Въпреки това обвинението попада в политически момент, белязан от Студената война, победата на комунистите в Китай и войната в Корея. Страхът от съветско влияние вече съществува, а антикомунистическите разследвания в САЩ започват преди възхода на сенатора. Маккарти обаче успява да ги превърне в лична политическа кампания.
Когато подозрението се превръща в присъда
Маккартизмът не означава просто противопоставяне на комунизма. Постепенно думата започва да описва публични обвинения в нелоялност или подривна дейност, отправяни без достатъчно доказателства, както и натиск върху обвинените да посочват други предполагаеми „врагове“.
След като републиканците поемат контрола над Белия дом и Конгреса през 1953 г., Маккарти оглавява постоянната подкомисия по разследванията на Сената. Между 1953 и 1954 г. тя провежда 169 изслушвания за шпионаж и подривна дейност. Под подозрение попадат държавни служители, военни и хора, чиито професионални или лични контакти са представяни като доказателство за нелоялност.
Историческата особеност е, че самият Маккарти не е създател на всички тези практики. Той става най-разпознаваемото им лице, а неговото име се превръща в етикет за политическа кампания, в която обвинението често предхожда доказателството.
Телевизионните изслушвания и краят на влиянието му
През пролетта и лятото на 1954 г. конфликтът между Маккарти и американската армия е излъчван по телевизията. Камерите показват не само обвиненията, но и начина, по който сенаторът разпитва свидетели и влиза в сблъсъци с опонентите си.
На 9 юни армейският адвокат Джоузеф Уелч му казва:
„Нямате ли чувство за приличие, сър?“
Репликата се превръща в символ на публичния обрат срещу Маккарти. През декември същата година Сенатът го порицава с 67 гласа срещу 22. В резолюцията поведението му е определено като „противоречащо на сенаторските традиции“.
Порицанието не го отстранява от Сената, но отнема политическата му власт. Джоузеф Маккарти умира на 2 май 1957 г., на 48 години. Името му остава не като синоним на доказана шпионска мрежа, а като предупреждение как страхът, непроверените твърдения и институционалната власт могат да се съединят в политическо преследване.
Източници: washingtonpost.com, history.com, pbs.org