На 4 ноември 1945 г. Георги Димитров се завръща в България от Москва след 22 години извън страната. Пристигането му е пазено в тайна, а на софийското летище го посреща Сергей Бирюзов, ръководител на съветската военна мисия в България. Така лидерът на българските комунисти се връща в страна, в която политическата власт вече е променена след 9 септември 1944 г.
Димитров напуска България след Септемврийското въстание през 1923 г. Първоначално се установява в Югославия и Австрия, а по-късно работи за Коминтерна. Международната му известност нараства рязко през 1933 г., когато е обвинен от нацистките власти в Германия заедно с други комунисти за пожара в Райхстага. По време на Лайпцигския процес той защитава сам себе си и е оправдан. След като българските власти отказват да признаят гражданството му, Димитров получава съветско гражданство и остава в Москва, откъдето ръководи комунистическото движение.
Първата среща с публиката е пред Народния театър
Публичното му появяване идва три дни след завръщането. На 7 ноември, по време на честване на годишнината от Октомврийската революция, Димитров говори пред Народния театър в София. Според бюлетина на Българската телеграфна агенция от онова време пред сградата се събират няколко хиляди души с флагове, плакати и лозунги. Публиката го посреща с овации, а речта му е насочена срещу анти комунистическата опозиция.
„22 години минаха откакто за последен път стъпих на българска земя“, казва Димитров в речта си.
В същото изказване той заявява, че през годините на отсъствието си не е преставал да мисли и работи за бъдещето, щастието и благоденствието на българския народ. Посрещането пред Народния театър превръща завръщането му в публично политическо събитие, макар самото пристигане да е извършено без предварително разгласяване.
Завръщането преди изборите
Димитров се прибира в момент, когато Отечественият фронт подготвя парламентарните избори, насрочени за 18 ноември 1945 г. Завръщането му две седмици преди вота има значение за кампанията на комунистическата партия и за утвърждаването на нейния лидер в страната. Изборите са бойкотирани от основните опозиционни партии, а правителството обявява победа на Отечествения фронт.
През ноември 1946 г. Георги Димитров става министър-председател. Той остава начело на правителството до смъртта си на 2 юли 1949 г. Завръщането от Москва на 4 ноември 1945 г. бележи началото на последния етап от политическата му кариера и на прякото му участие в изграждането на следвоенния комунистически режим в България.
Източници: bta.bg, time.com