Новият „Трансатлантически индекс за регионална иновационна конкурентоспособност“, изготвен от Германския икономически институт в Кьолн, разкрива интересни и понякога тревожни истини за България. Анализът обхваща 213 региона от 13 държави и цели да извади наяве разликите, които често се губят в общите национални статистики.
В тази глобална надпревара само две български области успяха да пробият в първата стотица. Столичният регион се закрепи на 69-о място, докато Варна заема 94-ата позиция. За сравнение, американските щати Масачузетс и Калифорния продължават да доминират, като САЩ държат 7 от първите 10 позиции в класацията.
София демонстрира изключителни резултати в определени сектори. Столицата е истински лидер по достъп до широколентов интернет, където заема първо място с 98,6% от домакинствата. Образованието също е силна страна – с 55% от населението в активна възраст с висше образование, София се нарежда на трето място, изпреварвайки почти всички европейски региони, с изключение на Будапеща и Варшава.
Въпреки тези успехи, се вижда и тъмната страна на медала. Докато „икономиката на знанието“ в София е на 40-о място, показателите за глобализация са катастрофални – 178-а позиция. Това разкрива сериозен проблем с високотехнологичния износ и привличането на чуждестранни инвестиции.
Картината става още по-сложна, когато погледнем към останалата част от страната. От Монтана на 123-то място до Хасково на 208-о, разликата в иновативния капацитет е огромна. Градове като Пловдив (145-ти) и Бургас (154-ти) остават далеч зад водещите региони.
Най-тревожният извод от изследването обаче е свързан с производителността в преработващата промишленост. България се представя изключително слабо в този сектор, като 9 от 10-те региона с най-ниска производителност в целия индекс са български. Това подчертава огромната пропаст между дигиталните постижения и реалното индустриално производство.