В сърцето на ирландската столица Дъблин, европейските лидери се събраха, за да начертаят бъдещето на континенталната сигурност. България се присъедини към общия фронт, но не и без да постави своите специфични дипломатически акценти. Основният фокус на Деветата среща на върха на Европейската политическа общност беше приемането на мащабна декларация, инициирана от Франция, която цели да бетонира основните принципи за защита на Европа срещу съвременните заплахи.
Макар първоначално в международното медийно пространство да се появи информация, че страната ни е останала извън списъка на подписалите, ситуацията се оказа по-нюансирана. България е част от 40-те държави, подкрепили документа, но с изричното уточнение за писмени резерви към неговия преамбюл. Този ход не е просто формалност, а стратегическо настояване за по-гъвкав език, който да отразява динамиката на политическите процеси и да не затваря вратите пред потенциални мирни решения.
Същината на декларацията – борбата с организираната престъпност, тероризма, нелегалната миграция, разпространението на наркотици и хибридните атаки – е напълно подкрепена от българската страна. Проблемът обаче се крие в уводната част на документа. Настояването на София е политическите послания да бъдат адаптирани към настоящия етап на преговорите за мир в Украйна, за да не се възпрепятства постигането на общо решение в интерес на стабилността.
„Не трябва да стесняваме полето за диалог“, категоричен беше Румен Радев по време на форума. Той посочи като пример отпадането на текстове, свързани със значението на преговорите в Абу Даби. Според българската позиция, езикът на общите европейски документи трябва да бъде в крак с реалните дипломатически усилия на най-високо ниво, като се избягва налагането на мир единствено от позиция на сила.
Декларацията беше приета от впечатляващ съюз от 40 държави, включително Албания, Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Северна Македония, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Украйна и Обединеното кралство.
Документът утвърждава, че сигурността на Стария континент остава тясно свързана с Устава на ООН и договорите на НАТО и ЕС. Лидерите подчертаха, че всеки въпрос, засягащ европейската стабилност, трябва да се решава съвместно с европейците. Въпреки че държави като Армения, Азербайджан и Швейцария не се присъединиха към инициативата, присъствието на България в този широк съюз подчертава ангажимента на страната към общата европейска отбранителна архитектура, макар и с настояване за по-силен глас на дипломацията.