Вълна от обществено и политическо възмущение заля България след изявления на изпълнителния директор на голяма международна търговска верига. Коментарите на Михаил Петров от „Кауфланд България“, свързани с потенциални икономически последици, бяха възприети като директна заплаха за финансовата стабилност на страната, предизвиквайки остри реакции и призиви за бойкот и прокурорска намеса.
Ключовият момент в изказването на Петров беше аналогията с фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), която политическият лидер Костадин Костадинов определи като „безпрецедентно посегателство върху българския финансов суверенитет и стабилност“. Според него подобни изявления са наказуеми по Наказателния кодекс, тъй като целят да подкопаят доверието в икономическата система на държавата.
В отговор на ситуацията, Костадинов от „Възраждане“ призова за незабавно самосезиране на прокуратурата. Той заяви, че ако държавното обвинение не предприеме действия, партията му ще подаде сигнал, настоявайки за разследване на предполагаемо престъпно деяние. Този ход подчертава сериозността, с която политическите сили възприемат опитите за влияние върху националната икономика.
Реакциите не закъсняха и от други политически фигури. Бойко Борисов категорично заяви, че България „не е бащиния“ нито на правителството, нито на чужди корпорации, подчертавайки необходимостта от спазване на законите. От своя страна, депутатът Мирчев обвини „Кауфланд“ в арогантност, а от „Прогресивна България“ разкритикуваха бъркането на закона с беззаконието, когато икономическата тежест се използва като щит срещу правните норми.
Този инцидент повдига важни въпроси за границите на корпоративната комуникация, отговорността на големите чуждестранни инвеститори и защитата на националните интереси. Дебатът, разпален от изявленията на директора на „Кауфланд“, е показателен за нарастващата чувствителност към всякакви опити за външен натиск върху българската държавност и икономика.