• ср. юли 24th, 2024

Излезе ли AI джинът от бутилката? Уорън Бъфет и 100-годишният въпрос без отговор

Bychaspic

май 12, 2024

Уорън Бъфет многократно е заявявал, че не инвестира в неща, от които не разбира. В тази категория, както той сам признава, попада и изкуственият интелект. Въпреки това нашумялата тема не убягна от полезрението на акционерите по време на годишната среща на Berkshire Hathaway и милиардерът използва случая да постави на масата няколко въпроса около развитието на AI.

Милиардерът разгърна мнението си по въпроса и описа авангардната технология като „джин, излязъл от бутилката“ – с потенциал за катастрофални последици. Най-големите страхове, които Бъфет вижда, варират от масовата достъпност пред потребителите да извършват измами с помощта на AI до заплахата от научен пробив, сравним с ядрените оръжия и следващите от това непредвидими рискове за човечеството.

А има и поне един въпрос, на който никой не е в състояние да отговори, но развоят от него може да промени живота на всеки човек на ежедневна база. Това е въпрос, отбеляза Уорън Бъфет, който от сто години тормози най-добрите икономисти.

Той (изкуственият интелект) може да създаде много свободно време“, поясни милиардерът.

„Знам, че страшно много хора си мислят как искат да имат свободно време – а това, което на мен ми харесва, е всъщност да имам повече проблеми за решаване“, споделя Бъфет. И обръща внимание, че наличието на твърде много свободно време крие твърде много неизвестни и рискове.

Бъфет се позовава на Джон Мейнард Кейнс, един от най-важните икономически мислители на съвременната епоха, който правилно прогнозира, че производството на глава от населението ще нараства с експоненциални темпове, но не успява да предвиди какво ще правят хората с увеличената производителност. Кейнс е смятан за бащата на макроикономиката и е известен с подкрепата си за държавната намеса чрез социални програми и програми за заетост с цел стабилизиране на икономиката по време на спадове.

През последните няколко тримесечия производителността е в подем. Според данни на BLS след огромния скок на производителността по време на COVID е имало продължителен спад и едва през последните четири тримесечия данните са се обърнали, като са се увеличили с около 3% на годишна база. Този отскок доведе до въпроси от страна на корпоративните ръководители относно факторите, които биха могли да играят роля – от изкуствения интелект до изискванията за връщане в офиса. Повечето от тях обаче казват, че все още е твърде рано да се прави връзка с внедряването на технологията, като правят разлика между AI, който се прилага от години и при който може да се проследи печалбата, и генеративния AI, за който всички говорят днес и който ще отнеме известно време, за да се отрази в данните.

Икономическите изследователи също така предупреждават да не се отдава твърде голяма значение на всяко краткосрочно увеличение на производителността, тъй като тримесечните правителствени данни често подлежат на значителни ревизии. Възможно е да отнеме години, за да може да се установи голяма промяна в линията на тенденциите в производителността.

AI в крайна сметка ще бъде основен двигател на производителността на труда, дори и все още да не е налице. Миналата седмица заместник-председателят на IBM и бивш ръководител на Националния икономически съвет Гари Кон заяви пред CNBC, че внедряването на AI става бързо и повишаването на производителността също се случва, макар и бавно. „Всяка компания разглежда AI и решава къде ще ѝ помогне“, каза той.

Това е еволюция; ние ще се развиваме в тази игра на производителността и тя ще се разпространява бавно в икономиката“, каза Кон, според когото обаче „Не сме видели истинското повишаване на производителността от изкуствения интелект“.

Повечето компании все още са на етапа на определяне на бюджети за AI и всеобхватна стратегия за това как той може да помогне на клиентите и служителите, като се опитват да влязат в режим на внедряване.

Главният изпълнителен директор на MongoDB Дев Итихерия, чиято компания пусна миналата седмица набор от инструменти, за да помогне на компаниите, „претоварени от AI“, наскоро заяви, че ръководителите са достигнали до момента, в който се питат кога стойността и възвръщаемостта на AI ще бъдат натрупани за тях. Пазарът преминава през фазата, в която стойността се натрупва само на най-ниското ниво по веригата – например при Nvidia и ChatGPT/OpenAI. Сега от решаващо значение е компаниите да се подготвят за приложенията, изградени върху тази инфраструктура.

Бум на производителността и технологиите

Бумът на производителността е рядко явление, което се случва веднъж на поколение – последният беше в средата и края на 90-те години на миналия век преди краха на „дотком“ – период на значителен икономически растеж, който не се дължи на създаването на нови работни места.

Проблемът с технологичния напредък, който намалява броя на наличните работни места, е постоянен проблем и след пускането на ChatGPT в края на 2022 г. бяха публикувани безброй проучвания, прогнозиращи загубата на такива.

Компаниите обичат да казват, че AI няма да замени служителите, а ще им позволи да се съсредоточат върху умения и задачи с по-висока стойност – благодарение на това, че машините ще могат да поемат рутинната работа, която хората така или иначе не обичат да вършат. Но около 37% от бизнес лидерите, анкетирани от Resume Builder, твърдят, че технологиите ще заменят работниците през 2023 г., а 44% казват, че през тази година ще има повече съкращения поради напредъка на AI. В исторически план обаче технологичният напредък – като например увеличаването на индустриализацията – не се е оказал убиец на работни места.

Поради потенциалния риск AI да вземе работата на хората някои експерти, както и милиардери и политици, обърнаха внимание на необходимостта от универсален базов доход, или UBI, за да се компенсират по-ниските или никакви заплати и да се поддържа икономиката на повърхността. Сред технологичните лидери, които обсъждат идеята, са Илон Мъск, Марк Зукърбърг и Сам Олтман.

Все пак има причина да бъдем скептични относно точната връзка между технологиите и работните места.

По думите на кръстника на изследванията на производителността от края на 80-те години на миналия век, носителя на Нобелова награда за икономика Робърт Солоу, „можете да видите компютърната ера навсякъде, но не и в статистиката за производителността“.

Това беше известно като парадокса на Солоу за производителността и бумът в края на 90-те години щеше да го оспори. Но по-късните изследвания ще покажат, че всъщност има неясна връзка между ерата на „дотком“ и повишаването на производителността. Един от съавторите на тази работа в McKinsey заяви пред Harvard Business Review, че възприемането на възгледа на Солоу във връзка с технологичния бум през 90-те години е било „прекалено опростено“, както и възгледът, който се появи след него, че интернет е довел до бум на производителността.

Имайки предвид тези опасения и въпроси, на които не може да се даде отговор, Бъфет посочи, че компаниите с интензивен човешки труд като Berkshire Hathaway трябва да обмислят баланса между това как технологиите могат да им помогнат да станат по-ефективни, без да застрашават хората.

„Не знам как да се уверите, че се случва точно това, както не знам как да се уверите, че когато сте използвали две атомни бомби през Втората световна война, сте знаели, че не сте създали нещо, което може да унищожи света по-късно“, каза Бъфет.

Източник: https://economic.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *