Природата често е непредсказуема, но тази година тя реши да бъде щедра към Добруджа по начин, който парадоксално застрашава поминъка на местните земеделци. Вместо радост от богатата реколта, рекордните добиви от дини и пъпеши донесоха на стопаните икономическа несигурност. Когато земята ражда повече, отколкото пазарът може да поеме, изобилието се превръща в тежък товар, който мнозина не успяват да реализират на печалба.
В района на Каварна и село Българево ситуацията е критична. Производителите, които от десетилетия разчитат на своите бостани, сега са изправени пред стена от евтин внос и липса на адекватна изкупна цена. Дините, отгледани почти изцяло с помощта на естествените валежи и слънцето, остават по нивите. Причината е проста и болезнена – разходите за тяхното прибиране и транспорт често надвишават приходите, които търговците предлагат.
Един от най-големите проблеми се оказва неравностойната битка на европейския пазар. Българските фермери се чувстват поставени в неизгодна позиция спрямо съседите си. Докато в Румъния подпомагането за хектар пъпеши може да достигне до 5000 евро, българските им колеги получават едва една десета от тази сума – около 500 евро. Тази огромна разлика в субсидиите прави родната продукция неконкурентоспособна още преди да е напуснала полето.
За мащабни производители, които обработват стотици декари, обемът на продукцията вече не е предимство, а огромен риск. Голямото производство изисква интензивен ръчен труд, който става все по-скъп и труден за намиране. Когато пазарът е залят от вносна стока, местните стопани са принудени или да продават под себестойност, или да оставят плодовете на труда си да гният под небето.
Промяната в стратегията на добруджанските земеделци вече е факт – мнозина драстично намаляват площите си. Страхът от сушата е заменен от страха от свръхпроизводство без осигурен пазар. Ако тази тенденция се запази, емблематичните за региона сладки плодове могат да станат рядкост, заменени от вносни алтернативи. Процесът на превръщане на България от нетен производител в обикновен потребител на чужда продукция изглежда все по-реален.
Този икономически абсурд поставя под въпрос бъдещето на традиционното бостанджийство в Североизточна България. Без реална защита на местното производство и балансирана политика на подпомагане, дори най-благодатната година може да се окаже последна за много семейни стопанства.