Международният валутен фонд обнови своите прогнози и картината за България през 2026 г. изглежда по-мрачна, отколкото се очакваше през пролетта. Страната се изправя пред тройно предизвикателство: по-високи цени, забавящо се развитие и нарастващи външни неравновесия.
Най-тревожният сигнал идва от инфлацията, която според новите изчисления ще достигне средно 4,9%, вместо първоначално предвидените 3,8%. Паралелно с това, икономическият растеж, измерван чрез БВП, е ревизиран надолу – от 2,8% на 2,6%.
Друг критичен индикатор е дефицитът по текущата сметка, който се очаква да скочи драстично до 8% от БВП, което е два пъти повече от пролетната оценка от 4%. Това подчертава засилващия се дисбаланс в търговията със стоки и услуги, както и в трансферите с останалата част от света.
България не е единствената с проблеми, но контекстът в еврозоната също не е особено обнадеждаващ. Там растежът се очаква да се свие до 1,1%, подтиснат от ниското потребителско доверие и тежестта на високите разходи за енергия.
В глобален мащаб МВФ вижда малко повече оптимизъм с прогноза за 3,1% растеж, но предупреждава за сериозни рискове. Поскъпването на горивата може да удари най-силно страните с ниски доходи, които остават в сянката на технологичния бум, предизвикан от изкуствения интелект.
В крайна сметка, новите данни поставят българската икономика в уязвима позиция, където комбинацията от по-бавна динамика, по-висока инфлация и по-голям дефицит създава допълнителен натиск върху финансовата стабилност.