Световният поглед към Башар Асад в началото на милениума беше изпълнен с неоправдан оптимизъм. Човекът, който тогава заемаше президентския стол, не приличаше на типичния автократ. С образование по офталмология, придобито в Лондон, той изглеждаше като интелектуалец, който би могъл да изведе Сирия от сенките на миналото.
Този имидж на модерен лидер бе допълнен и от неговата съпруга Асма. Като бивш инвестиционен банкер в JP Morgan с британски корени, тя се превърна в лицето на една нова, по-отворена Сирия, която обещаваше прогрес и западни ценности. За много наблюдатели тази двойка бе символ на възможността за реална промяна.
Проблемът обаче се криеше в наследството, което Башар прие от баща си, Хафез Асад. Старият режим бе изграден върху фундамент от страх, жестокост и безмилостно потискане на всякакъв вид опозиция. Сянката на бащата се оказа много по-силна от европейското образование на сина.
С течение на времето маската на реформатора падна, разкривайки брутална реалност. Вместо обещанията за модернизация, държавата се превърна в машина за мъчения и убийства, а лишаването от свобода стана основен инструмент за управление.
Историята на Асад е трагичен пример за това как външният блясък и академичните степени могат да прикрият една дълбоко вкоренена диктатура. Лекарят, чиято професия е да лекува, в крайна сметка се оказа един от най-големите източници на болка за собствения си народ.