Българската дипломация навлиза в нова ера, в която ролята на страната вече няма да бъде тази на пасивен изпълнител на чужди инструкции. Всичко това стана ясно от думите на външния министър Велислава Петрова, която пред представителите на българските мисии в чужбина постави ясна граница: националните интереси стоят на първо място.
Вместо да следва безкритично предварително начертан дневен ред, София ще се стреми да бъде предвидим, но активен партньор. Членството в НАТО и Европейския съюз остава стратегическата основа за сигурността на България, но министърът подчерта, че лоялността към съюзите не означава отказ от собствено мнение и инициатива при вземането на общи решения.
В свят, белязан от нарастваща нестабилност и опасни икономически зависимости от ресурси и технологии, България категорично отхвърля идеята за разделяне на света на „сфери на влияние“. Позицията на правителството е категорична – границите не могат и не трябва да се променят чрез сила, а дипломацията трябва отново да надделее над грубата мощ.
Този нов курс е опит за преодоляване на дългото политическо безвремие и управленската нестабилност, които досега ограничаваха възможностите на страната. Целта е България да спре да бъде държава, чиято външна политика се определя извън нейните граници, и да се позиционира като партньор, който знае какво иска и как да го постигне.
Важен акцент в посланието към дипломатите беше разграничението между предвидимост и пасивност. България ще продължи да споделя общите ценности на своите съюзници, но ще формулира ясно своите позиции, търсейки подкрепа за тях в международните организации, вместо просто да се съгласява с всичко.
Тези стратегически промени идват в особен момент за българската дипломатическа служба, която празнува 147 години история. От първите представители, назначени от княз Александър I Батенберг през 1879 г. в Цариград, Букурещ и Белград, до днес, мисията остава същата – защита на българското име и интереси на световната сцена.