Българското образование е изправено пред сериозно предизвикателство след незадоволителните резултати в международното изследване PISA. Въпреки постоянното увеличаване на средствата за сектора през последните години, качеството не се подобрява пропорционално. В отговор на това се подготвя нов механизъм, който ще обвърже държавното финансиране директно с постигнатите образователни резултати, вместо просто да се разпределят средства на база брой ученици.
Реформите ще обхванат и здравеопазването, където се планират функционални анализи за ограничаване на финансовите течове. Една от ключовите промени предвижда частните болници да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки за лекарства, подобно на държавните. Държавата също така ще поеме контрола над търговете за определени скъпоструващи медикаменти, за да оптимизира разходите в системата.
По отношение на предстоящата зима, властта уверява, че доставките на природен газ са подсигурени и няма риск за отоплителния сезон. Предвидени са над 300 милиона лева за енергийно подпомагане на най-бедните домакинства. За бизнеса са подготвени два вида защитни механизми – единият ще се активира при цена на електроенергията над 120 евро за мегаватчас, а другият ще бъде насочен специфично към енергоемките производства.
Променя се и философията на социалните помощи. Вместо общите отстъпки за горива, които се прилагаха в миналото за всички граждани без оглед на доходите им, бъдещите мерки ще бъдат строго таргетирани. Държавата е в готовност да реагира при нов скок на цените на барела петрол, но помощта ще бъде насочена само към хората с реална нужда, за да се избегне разхищение на бюджетен ресурс.
Общините също ще преминат към нов модел на финансиране, базиран на конкретни проекти и капацитет за изпълнение, без политически пристрастия. В тази връзка се обсъжда и актуализация на данъчните оценки на имотите, които не са променяни от 2007 г. Целта е местната власт да разполага с повече ресурс за публични услуги, като се подчертава, че таксата за битови отпадъци няма да бъде засегната от тези промени.
Накрая, вниманието се насочва и към пазара на бързите кредити, където сегашната законова рамка често се оказва неефективна. Поради строгите ограничения на годишния процент на разходите, много легални фирми отказват малки заеми, което тласка нуждаещите се към сивия сектор. Нужна е прецизна реформа, която да защити потребителите, без да ги оставя в ръцете на незаконни лихвари.