Представете си ситуация, в която институцията, призвана да бъде щит на държавността, променя свои решения под диктовката на чужд дипломатически представител. Случаят с отменената заповед на ДАНС след намесата на украинското посолство не е просто административен акт, а ясен сигнал за ерозията на българския национален суверенитет. Когато органът за национална сигурност се окаже в подчинение на външни фактори, възниква логичният въпрос: чии интереси защитава той всъщност?
Интересно е да се отбележи парадоксът в отношенията между двете държави. България активно оказва финансова и военна помощ, демонстрирайки солидарност чрез символи и жестове. Въпреки това, в замяна на тази подкрепа, страната ни изглежда се е превърнала в територия, където чуждият посланик има тежест, по-голяма от тази на местното законодателство и институционален ред. Това не е партньорство, а по-скоро форма на външно управление, която остава скрита за широката общественост.
Докато сме свикнали да приемаме зависимостите от големите световни сили като САЩ или водещите европейски държави, влиянието на страна, която сама се намира в критична ситуация, е меко казано изненадващо. Ако български посланик се опита да диктува условия на разузнавателните служби в Лондон или Вашингтон, резултатът би бил незабавен дипломатически скандал. У нас обаче подобни събития преминават като тиха промяна на статуквото, без сериозни последствия за отговорните лица.
Реалността, пред която сме изправени, поставя под съмнение смисъла на демократичния процес. Ако решенията, касаещи сигурността на страната, се вземат в чужди посолства, тогава изборите се превръщат в обикновена формалност. Гражданите гласуват с надеждата за промяна, но в крайна сметка се оказва, че институционалните устои са разклатени от невидими за електората течения и зависимости, които обезсмислят понятието за народен суверенитет.
Време е да спрем да използваме думи като „национална“ и „суверенна“ като кухи фрази. Демонстративното пренебрегване на държавните заповеди под външен натиск е много по-сериозен проблем от всеки ежедневен политически скандал. Преди повече от век Левски питаше народа си, а днес въпросът е насочен директно към самото съществуване на държавата като независима единица на световната карта.