Може би сме на прага на исторически момент за Източна Европа. Според дипломатически източници, Украйна и Молдова се подготвят да навлязат в официалните преговори за членство в Европейския съюз още на 15 юни. Това би означавало значително ускоряване на процеса на интеграция за двете страни, което доскоро изглеждаше като далечна перспектива.
Един от най-големите препятствия досега – позицията на Унгария – изглежда е в процес на сериозна промяна. С идването на новия премиер Петер Мадяр, който сложи край на управлението на Виктор Орбан, Будапеща сигнализира за готовност да спре блокирането на Киев. Ключът към този геополитически обрат са проведените срещи между експерти, при които бяха обсъдени правата на унгарското малцинство в Украйна.
Пътят към Брюксел обаче не е автоматичен и изисква стриктно спазване на определени условия. За да се отвори първият преговорен клъстер, Киев трябва да представи убедителни планове за вътрешни реформи и конкретни решения за въпроса с малцинствата. Посланиците на ЕС ще финализират своите позиции в края на седмицата, преди съдбоносната среща в Люксембург.
Важно е да се отбележи, че механизмът на ЕС изисква пълно единодушие. Всички 27 държави-членки трябва да дадат съгласието си за започване на преговорите, което означава, че всяка една от тях запазва правото да постави вето на всеки етап от процеса на присъединяване.
Докато Украйна и Молдова се стремят напред, други балкански държави също продължават своя дълъг път към Общността. Черна гора и Албания остават сред най-напредналите кандидати в момента, като Подгорица и Тирана се надяват да станат пълноправни членове съответно до 2028 и 2030 година.
Паралелно с традиционния път се обсъжда и по-гъвкав модел на интеграция. Идеята за поетапно асоцииране, подкрепена от политически фигури като Фридрих Мерц, предлага преходен период на сближаване, преди двете страни да преминат към пълноправно членство в Европейския съюз.