Представете си организация, създадена да подкрепя изкуството, но която вместо това се превръща в личен магазин за дрехи. Одитът на Сметната палата за периода 2021-2023 г. разкрива абсурдна картина: бюджетът за работно облекло в Националния фонд „Култура“ е използван за покупка на бельо, рокли, клинове и дори туристически обувки. Това е само върхът на един много по-дълбок проблем с управлението на публичните средства.
Още по-тревожно е как се определя кой да получи финансиране. Оказва се, че в НФК административната точност е по-важна от художествената стойност. Проектите, които са технически изрядно попълнени, имат по-голям шанс за одобрение, отколкото тези с истински творчески потенциал. В някои случаи задължителните художествени критерии са напълно игнорирани, което води до субективни решения и липса на прозрачност.
Тази системна субективност вероятно обяснява и странните случаи на финансиране, като например близо 400 хил. евро за проекти на Иво Аръков, включително европейско турне, което е посрещнато от много малка публика. Когато правилата за оценка са размити, изкуството остава на заден план, а административният формализмът става водещ.
Финансовият хаос не спира дотук. Разходите за персонал систематично надвишават лимитите, определени от Министерството на културата. Появяват се и разкази за абсурдни кадри – финансист с заплата от 5 хиляди евро, който се появява в офиса едва след 18:30 ч. Тази разхвърляност се оглежда и в работата на Управителния съвет, чийто мандат е изтекъл още през ноември 2023 г., но решенията са продължили да се вземат в правен вакуум.
Одитът разкрива и поредица от недопустими разходи, които са били признати или просто не са открити навреме. Държавните пари са отишли за алкохол, кетъринг, нощувки, храна и гориво. Поради липсата на ясни срокове за финансови проверки, държавата дори е била принудена да плаща неустойки.
В крайна сметка, вместо да бъде фар за развитие на българската култура, фондът изглежда е functioned като място за административен произвол и неоправдани разходи, където правилата са били по-скоро препоръки, отколкото задължения.