Спорът за принадлежността на античните шедьоври от Партенона отново е в центъра на вниманието, след като британската политика по въпроса претърпя неочакван обрат. Анди Бърнам, новият премиер на Обединеното кралство, който встъпи в длъжност през юли, изненада международната общност, като промени своята дългогодишна позиция относно връщането на ценните мраморни скулптури в Гърция.
Това е рязко отклонение от предишните му изявления. Още от 2002 г. Бърнам бе един от застъпниците за реституцията, като дори през 2023 г. настояваше, че произведенията трябва да бъдат върнати на родната си земя без никакви условия. Сега обаче той прехвърля отговорността изцяло върху Британския музей, определяйки въпроса като правен казус и залагайки на т.нар. „културна дипломация“.
Историята на тези артефакти, датиращи от V век пр.н.е., е обгната в спорове. В началото на XIX век лорд Елгин, тогавашният британски посланик в Османската империя, премахва значителна част от скулптурите с разрешение от османските власти, управлявали Атина. Така в Лондон попадат 15 метопи, 17 фронтонни фигури и над 75 метра от оригиналния фриз, които днес са известни като „мраморите на Елгин“.
Британският музей защитава притежанието си, опирайки се на разследване от парламентарна комисия през 1816 г., която е признала действията на Елгин за законни. Институцията твърди, че разпределението на скулптурите между два големи музея всъщност носи полза за обществото, тъй като позволява разказването на две различни, но допълващи се истории за античното наследство.
От друга страна, Гърция не спира в настоятелствата си, като официално изисква връщането им още от 1983 г. За целта в Атина през 2009 г. бе открит модернизираният Музей на Акропола, който е подготвен да приеме колекцията и да я обедини с останалите части от Партенона, които никога не са напускали страната.
С новата позиция на британското правителство, надеждите за бързо решение изглеждат отдалечени. Вместо политическа воля за реституция, светът вижда завръщане към правните аргументи и дипломатическите игри, докато древните мрамори остават разделени между две държави.
